ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1539.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1539.)

  Не искам повод за протест/ да давам и във наши дни –/ да търси днес едната чест/ едва ли някой се свени.../ Но да погледнем отстрани,/ ще видим, дявол да го вземе,/ че и нечестните жени/ били са честни преди време. – Франсоа Вийон (1431-1463...)*

  27 dec. 2016

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете, че нямам ум
да любя провалената жена, 
поела по престъпен друм.
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен, с вещина
поднасям сирене, вина,
платят ли, "Ах, елате пак!" –
смирен, подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари,
тогава да си с нас е просто ад – 
колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изсъсква: "Антихрист!" Без срам, 
кълне дори Исус, и лепвам й печат
върху устата, както аз си знам,
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се с една пръдня,
като отровна жаба пръсва смрад,
побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме: "Любовнико мой млад".
Пияни, лягаме си, глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мен се тръшва, и от тежестта,
усещам, вие ми се свят,
изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей, поне съм подслонен –
че прост съм бил – и тя е като мен,
от мен не виждам по-задоволен.
За нея съм дори на вкус и цвят
удобен като гъз към сит корем.
Не щем ни ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Авторизиран превод: tisss

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

 Plovdiv, edited on 14 mar. 2024

Илюстрации:

- Кръчма, Балада за Дебелата Марго.

- Самият Франсоа Вийон, литография.

–––

* Студент от III курс на Софийския университет, на прозореца на III етаж в квартирата на любимо момиче от прованса, когато опитвах в университетските читални да превеждам на български език Франсоа Вийон, поразен от вакханалния му дух и стил. Няма прегради за талантливия човек. 

София, 1970 г.

* Дързък побойник и любовчия, крадец и скандалджия, вечно безпаричен, може би най-неспокойният дух на Париж, поет несретник, който за трийсетина години в суетния свят създава куп печални дяволити шедьоври на свободния дух в Предренесансова Европа. На два пъти парижкият съд го праща на смърт, едва отървал бесилото, изчезва, както се и появил из средите на непреклонените бедни и унижени. Под негово влияние в двайсет и четвъртата си година, в течение на шест месеца писах поемата "Завещание", състояща се от 122 ле-та (осмостишия) и дузина балади. Бел.м., tisss.