неделя, 30 април 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1256.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1256.)

 При висока активност печели ГЕРБ, при ниска – БСП, а ДПС твърдо държат третото място с етническия си вот, показва последно изследване на агенция Галъп*

  22 maj 2014

КАТО НЯМА РИБА, И РАКЪТ Е РИБА

  Инж. Тодор Ряпов (в течение на трийсет години главен технолог на силно печеливш и с над три хиляди работници комбинат, който след техния скъп Десети ноември 1989 г. лакоми тарикати като Ветко Арабаджиев съсипаха): – Залогът е колко готованци ще отидат в Брюксел. А те няма и да се сетят за народа, ами ще се нагушат отново.

  Георги К. Бояджиев: – Тези избори за Европарламент са и тест дали правителството на Орешарски ще продължи да управлява в България. Това е същественото в случая.

  Т.Р.: – Ти какво предполагаш?

  Г.Б.: – Не съм врачка! Само си мисля на колко от гласувалите ще бъде обезсмислен вотът, като гласуват за куха табела, за кратуна или "партия Мухоловка за наивници".

  Т.Р.: – Не вярвам ни на Бойко Борисов (1959), нито на Ушко, дето прати цецомобил с антени да подслушва какво си бъбрят софиянци (Цветан Цветанов, 1965). Двамата са изгладнели. Видяхме какво стана. Веднъж имаха шанс да се докажат, и какво стана!

  Г.Б.: – Според прогнози, на които не мога да вярвам, на всеки трима минимум един няма да гласува. Поне една трета от българите ще гласуваме за партия или коалиция, която няма да е от значение за крайния резултат. И какво? Статуквото се запазва. Пак ще гледаме червени задници и бивши ДС-доносници от ДПС на власт. Като няма риба, и ракът е риба! Не си падам по ГЕРБ, а не виждам изход, нацията ни не се ли обедини около кандидатите на партия, която е в състояние да противостои на статуквото.

  Т.Р.: – Вече гледахме ГЕРБ на власт, и какво добро ни се случи?!

  Г.Б.: – На всеки негласувал българин трима обитатели на гетата през глава тичат да гласуват за пари: от 20 до 300 лв. на ръка, плюс ориз, олио, захар, фасул, брашно. Пак старата песен повтаряме. Ха честито! Разбира се, основно пак ние сме прецаканите.

 Т.Р.: – Аз ще гласувам.

 Г.Б.: – Валери Симеонов (1955) – лидерът на онази там партийна дружинка, която ще подкрепяш, и мен ми се нрави като човек. Само че политическата му формация е все още далече недоразвита, едва ли въобще ще може да се класира точно в тези избори. Грешката ни е, че мнозинството българи не си даваме сметка, когато гласуваме не за личности, ами за партия или коалиция с фалшива романтична програмка за развитие на Отечеството. Дим над водата, Тодоре. Утринна мъглица за балъци като нас.

  Т.Р.: – Какво развитие ни предлага партията ГЕРБ?

  Г.Б.: – Знам ли какво развитие предлага! Всеки случай, едва ли ще зарадват Доган и шмекерите на невзрачния Станишев и кухия Първанов, ако спечелят повече гласове.

  Т.Р.: – Магистрали да строят ни предлагат господата от ГЕРБ, че яко се краде; ВЕИ – че и там е яка далавера.

  Г.Б.: – Тодоре, всички крадат, бе-е! Няма отърваване от техните далавери. Мен ми е важно турската партия и пребоядисаните комунета да бъдат натикани в ъгъла. И след това ще му мислим доколко тези двамата: Борисов и Цветанов, са цвете за мирисане. Разбира се, че веднага ще се оглеждаме за друг на тяхно място, когото да подкрепим. Политиката е динамична работа, не търпи застой. Някога – спомням си, в Португалия имаше един генерал, около чието движение се бяха обединили португалците, а после, като изритаха фашистите от властта, генералът потъна вдън земя. Спомняш ли си го онзи техен генерал Спинола (1910-1996)**, Революцията на карамфилите помниш ли я! За генерала по площадите и казармите песни се пееха в Португалия. А, помниш ли?

  Т.Р.: – Салазар...

  Г.Б.: – Антониу ди Оливейра Салазар (1889-1970)*** си беше студенокръвен фашист, сол-ташак на испанския генералисимус Франсиско Франко (1892-1975), ама Спинола е генералът, за когото ти говоря! Погледни как в момента общинската ни управа ухажва "електората" в четирите гета! Откриха им чистак новичък площад, раздадоха им пари от нашите данъци и такси да си обновят фасадите на къщурките, боклука им взеха по три пъти на ден да изнасят, докато на 300 метра от гетото не са се окадили над година и половина – поне шумата да изметат. Понеже българите не сме му сигурен електорат на г-н кмета.**** Николай-Барековите предизборни гланцирани афиши по фасадите на Пловдив струват баснословна сума. Дудука или негово преподобие г-н Бареков обаче е само мюре (уловка) за разпиляване на вота, за да се запази статуквото БСП+ДПС.

  Т.Р.: – Къде се намира този нов площад?

  Г.Б.: – Предполагам, между площад "Степан Шахбазян" и черквата "Св. Петка". Има там циганска махаличка, Хаджи-Асан махала, зад разкопките около Малката базилика, археология от Римско време.

  Т.Р.: – Къде е тази Малка базилика?

  Г.Б.: – Виж снимките от пресния репортаж, двайсетина картинки са. Ще се досетиш. Баня "Здравец" край преименувания булевард "Лиляна Димитрова" ако си я спомняш къде беше, та затъналите в боклук, смрад, кал и помия презастроени сокаци зад нея.

  Т.Р.: – Вече ми е ясно, благодаря!

  Г.Б.: – Не си спомням как я наричаха, май Аджиасан-махала, кажи-речи, в идеалния център на сегашния Пловдив.*****

  Т.Р.: – Браво на инж. Иван Тотев, нали е от ГЕРБ, и за изборите подарява площад на циганите! И кандидатите на ГЕРБ се кемерят с "електората" репортерите да ги снимат за спомен от изборите.

  Г.Б.: – До един месец, най-много два месеца "електоратът" ще го осере и напълни с боклук и лайна, ама това сега е заради изборите... Ако не ти е направило впечатление досега, "братчедите" в Пловдив тези дни са най-ухажваните, понеже са невежи, но си знаят интереса. Пък ние, българите, сме политикани-идеалисти. Нали всеки ден почти с велосипеда си на път към Гребната база минавам по улица "Крайречна", та виждам каква усилена дейност кипи по благоустрояване на Столипиново.

  Т.Р.: – На мен никой досега не ми е предложил пари за кого да гласувам. Защо ли?

  Г.Б.: – Пред нашия блок от два месеца не са мели около гаражите, за които плащаме луди пари, а циганинът е ухажван, защото не му пука за кого ще гласува, но гледа кой повече ще му даде. Преди години ми бе много странно как така Принцът на Кралство Великобритания, или по-точно – двойникът му кацна с екип от 26 (двайсет и шестима) английски репортери насред съседното гето Столипиново. Това е политика, Тодоре. И всичко откъм властта у нас се върши срещу българина, за сметка на българина. Това не си ли разбрал досега?

  Т.Р.: – И докога така! Може би Бойко Борисов ще оправи нещата?

  Г.Б.: – Ама ако ме попиташ защо срещу българина, ще ти кажа: Защото единствено българският етнос е държавнотворчески; а всички останали етноси у нас се ползват с умозрителни права и свободи. Което пък води до трагичния извод, че Онези, които дърпат конците отвън, са планирали България като държава полека да изчезне и да се превърне в територия на зависими, прости хленчещи хора. Щуро гръцко паликаре тези дни потроши 16-годишно момиче с колата си, а родната Полиция и Прокуратура прави всичко възможно да изкара гърчето едва ли не невинно. И не съм сигурен, че точно мутрите и мафиотите от ГЕРБ ще оправят нещата, но задача № 1 за нацията ни е пребоядисаните комунисти и етническото противоконституционно образование не да изчезнат (това е невъзможно), а просто да престанат да влияят върху вътрешната и външната политика на нашата България. В политиката важи основният принцип: да постигнеш възможното с най-малко загуби и за най-къс период от време.

  Т.Р.: – Трудна и непосилна задача, не е за Бойко Борисов.

  Г.Б.: – Като гласува за нестардартни персони като Валери Симеонов, нашенецът се надява, че утре, когато се събуди, гневните тарикати ще са оправили нещата у нас. А това няма как да се случи нито днес, нито подир сто години. Въртим се в омагьосан кръг и отвън непрекъснато ни пускат мухи в кратуната, ето това е жалката истина. Ще стискам палци ГЕРБ да натикат в ъгъла БСП и ДПС, после ще му мисля! Атака, НФСБ, ББЦ и прочие партии и движения са само на показ върху сергията с тикви именно за да разпиляват гласовете на българските гражданини, независимо доколко приятни са им намеренията. Просто слаби са в момента да се справят с тази историческа мисия. С теб си мечтаем велики работи за България, Тодоре, ама няма да се оправи нацията, докато мнозинството граждани не решим кой е основният ни проблем.

  Т.Р.: – Тази мисия е само за ГЕРБ, нали?

  Г.Б.: – Няма друг, бе! Просто няма. Всичко е минирано с лайна около нас. Борисов е жив вагабонтин, че и Стефан Стамболов (1854-1895) да не бил цвете за мирисане, ама си остава един от умелите държавници в новата Българска история. Идиотското е, че от Стамболов започнаха вагабонтлуците и издевателствата срещу българщината. Той се явява за съвременниците си модерният Бай Ганьо на лъже-европейските духовни ценности. Безскрупулен, жесток, зъл, страхлив и отмъстителен, каквито поначало са страхливците. 

  POST SCRIPTUM: Оказа се години по-късно, че нацията ни налетя от трън, та на глог. Като октопод хората на Бойко Борисов овладяха държавата и планомерно започнаха да я рушат отвътре. Усетът за справедливост вече е натикан в ъгъла и смачкан.    

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 1 maj 2023

Илюстрации:
- Предизборни рекламни плакати от 2014 г.
- Целуващият ръка някога бе сутеньор*****.

–––

**Вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B0,_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8

***Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80

Бившият кмет на Пловдив Мамин Ваню – Иван Тотев (1975)

**** Вж. https://www.google.com/search?q=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82&oq=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82&aqs=chrome..69i57j46.7335j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8

***** Вж. http://news.plovdiv24.bg/495439.html

****** Описал съм го в репортажа си "Нощен патрул" в пловдивския младежки вестник от годините на соца.  Вж.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%B0%D0%BB_%D0%9B%D1%8E%D1%82%D1%84%D0%B8?fbclid=IwAR2YX3nj_hTXER6vyUXE_JS-s66RACQLj6xS9wA8K-nJongigGiE_zXYLsI 26 килограма са доносите на бившия сътрудник на Държавна сигурност и настоящ евродепутат от родния град на баща ми Харманли ефенди Юнал Лютфи (1944), за всеки от доносите си получавал по сто лева – пари, с двайсет лева повече от месечната заплата на баща ми, мебелист VII разряд в пловдивското мебелно предприятие "Напредък" по време на соца, или колкото доста пространен мой репортаж от първа на шеста страница в някогашния вестник "Народна култура" за бургаския Нефтохим от студентския ми период през далечната 1970 г. Бел.м., tisss.


ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1255.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1255.)

  По-високо билото, майстори! Иде женихът –/ Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже... – Сафо (630... 612-570 г. пр.н.е.), Епиталама* 

  3 dec. 1976
ПО ТРАВЕРСИТЕ
В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...
И както ходя все по-сръчно
по тази черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...
И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове,
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват:
 

– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

  
Plovdiv, edited on 30 apr. 2023

Илюстрации:
- Древноелинската поетеса от остров Лесбос.
- Не разбират коравия български ген може би!

___
Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100. Майсторите зидари градят покрива, а призивът е към тях: женихът е твърде висок, за да влезе в дом с нисък покрив. Метафора за полета на въображението, когато младото момиче очаква своя любим. Вж. https://bg.celeb-true.com/sappho-lyric-poet-from-island-lesbos-lived-archaic-greece-check
** Атанас Г. Бояджиев (1912-1975) – трети между петимата братя Бояджиеви, издъхнал в клиника за луди, където принудително бил пратен от МВР някъде си в Югоизточна България. Текстът бе публикуван през 1979 г. в пловдивския партиен всекидневник "Отечествен глас" – трибуна на ОК и ГК на БКП; едва ли редакторът – поетът Александър Бандеров (1933-2007), завеждащ по онова време литературния отдел, би могъл да предположи, че посвещението е към "тъмен балкански субект", въдворен за вицове срещу властта отначало в концлагер, по-късно в психиатрична клиника. Сбирал народа около себе си Насо Гащара да му посвири на китара и да му разправя лакърдии в барачка, където живеел сам на височинка над корпусите на клиниката. Синът му Георги (1943), научи за смъртта три години по-късно. За десет години по-големия си брат баща ми Дърводелецът казваше: "Преди Девети го млатеха в полицията, след Девети – в милицията". Когато съм се родил, в онези следвоенни купонни времена чичо ми Насо открива на мое име влог в местната банка. Стихотворението е заключителен текст в сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив, 1983 г., в тираж 1100 екз. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...