неделя, 30 април 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1256.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1256.)

 При висока активност печели ГЕРБ, при ниска – БСП, а ДПС твърдо държат третото място с етническия си вот, показва последно изследване на агенция Галъп*

  22 maj 2014

КАТО НЯМА РИБА, И РАКЪТ Е РИБА

  Инж. Тодор Ряпов (в течение на трийсет години главен технолог на силно печеливш и с над три хиляди работници комбинат, който след техния скъп Десети ноември 1989 г. лакоми тарикати като Ветко Арабаджиев съсипаха): – Залогът е колко готованци ще отидат в Брюксел. А те няма и да се сетят за народа, ами ще се нагушат отново.

  Георги К. Бояджиев: – Тези избори за Европарламент са и тест дали правителството на Орешарски ще продължи да управлява в България. Това е същественото в случая.

  Т.Р.: – Ти какво предполагаш?

  Г.Б.: – Не съм врачка! Само си мисля на колко от гласувалите ще бъде обезсмислен вотът, като гласуват за куха табела, за кратуна или "партия Мухоловка за наивници".

  Т.Р.: – Не вярвам ни на Бойко Борисов (1959), нито на Ушко, дето прати цецомобил с антени да подслушва какво си бъбрят софиянци (Цветан Цветанов, 1965). Двамата са изгладнели. Видяхме какво стана. Веднъж имаха шанс да се докажат, и какво стана!

  Г.Б.: – Според прогнози, на които не мога да вярвам, на всеки трима минимум един няма да гласува. Поне една трета от българите ще гласуваме за партия или коалиция, която няма да е от значение за крайния резултат. И какво? Статуквото се запазва. Пак ще гледаме червени задници и бивши ДС-доносници от ДПС на власт. Като няма риба, и ракът е риба! Не си падам по ГЕРБ, а не виждам изход, нацията ни не се ли обедини около кандидатите на партия, която е в състояние да противостои на статуквото.

  Т.Р.: – Вече гледахме ГЕРБ на власт, и какво добро ни се случи?!

  Г.Б.: – На всеки негласувал българин трима обитатели на гетата през глава тичат да гласуват за пари: от 20 до 300 лв. на ръка, плюс ориз, олио, захар, фасул, брашно. Пак старата песен повтаряме. Ха честито! Разбира се, основно пак ние сме прецаканите.

 Т.Р.: – Аз ще гласувам.

 Г.Б.: – Валери Симеонов (1955) – лидерът на онази там партийна дружинка, която ще подкрепяш, и мен ми се нрави като човек. Само че политическата му формация е все още далече недоразвита, едва ли въобще ще може да се класира точно в тези избори. Грешката ни е, че мнозинството българи не си даваме сметка, когато гласуваме не за личности, ами за партия или коалиция с фалшива романтична програмка за развитие на Отечеството. Дим над водата, Тодоре. Утринна мъглица за балъци като нас.

  Т.Р.: – Какво развитие ни предлага партията ГЕРБ?

  Г.Б.: – Знам ли какво развитие предлага! Всеки случай, едва ли ще зарадват Доган и шмекерите на невзрачния Станишев и кухия Първанов, ако спечелят повече гласове.

  Т.Р.: – Магистрали да строят ни предлагат господата от ГЕРБ, че яко се краде; ВЕИ – че и там е яка далавера.

  Г.Б.: – Тодоре, всички крадат, бе-е! Няма отърваване от техните далавери. Мен ми е важно турската партия и пребоядисаните комунета да бъдат натикани в ъгъла. И след това ще му мислим доколко тези двамата: Борисов и Цветанов, са цвете за мирисане. Разбира се, че веднага ще се оглеждаме за друг на тяхно място, когото да подкрепим. Политиката е динамична работа, не търпи застой. Някога – спомням си, в Португалия имаше един генерал, около чието движение се бяха обединили португалците, а после, като изритаха фашистите от властта, генералът потъна вдън земя. Спомняш ли си го онзи техен генерал Спинола (1910-1996)**, Революцията на карамфилите помниш ли я! За генерала по площадите и казармите песни се пееха в Португалия. А, помниш ли?

  Т.Р.: – Салазар...

  Г.Б.: – Антониу ди Оливейра Салазар (1889-1970)*** си беше студенокръвен фашист, сол-ташак на испанския генералисимус Франсиско Франко (1892-1975), ама Спинола е генералът, за когото ти говоря! Погледни как в момента общинската ни управа ухажва "електората" в четирите гета! Откриха им чистак новичък площад, раздадоха им пари от нашите данъци и такси да си обновят фасадите на къщурките, боклука им взеха по три пъти на ден да изнасят, докато на 300 метра от гетото не са се окадили над година и половина – поне шумата да изметат. Понеже българите не сме му сигурен електорат на г-н кмета.**** Николай-Барековите предизборни гланцирани афиши по фасадите на Пловдив струват баснословна сума. Дудука или негово преподобие г-н Бареков обаче е само мюре (уловка) за разпиляване на вота, за да се запази статуквото БСП+ДПС.

  Т.Р.: – Къде се намира този нов площад?

  Г.Б.: – Предполагам, между площад "Степан Шахбазян" и черквата "Св. Петка". Има там циганска махаличка, Хаджи-Асан махала, зад разкопките около Малката базилика, археология от Римско време.

  Т.Р.: – Къде е тази Малка базилика?

  Г.Б.: – Виж снимките от пресния репортаж, двайсетина картинки са. Ще се досетиш. Баня "Здравец" край преименувания булевард "Лиляна Димитрова" ако си я спомняш къде беше, та затъналите в боклук, смрад, кал и помия презастроени сокаци зад нея.

  Т.Р.: – Вече ми е ясно, благодаря!

  Г.Б.: – Не си спомням как я наричаха, май Аджиасан-махала, кажи-речи, в идеалния център на сегашния Пловдив.*****

  Т.Р.: – Браво на инж. Иван Тотев, нали е от ГЕРБ, и за изборите подарява площад на циганите! И кандидатите на ГЕРБ се кемерят с "електората" репортерите да ги снимат за спомен от изборите.

  Г.Б.: – До един месец, най-много два месеца "електоратът" ще го осере и напълни с боклук и лайна, ама това сега е заради изборите... Ако не ти е направило впечатление досега, "братчедите" в Пловдив тези дни са най-ухажваните, понеже са невежи, но си знаят интереса. Пък ние, българите, сме политикани-идеалисти. Нали всеки ден почти с велосипеда си на път към Гребната база минавам по улица "Крайречна", та виждам каква усилена дейност кипи по благоустрояване на Столипиново.

  Т.Р.: – На мен никой досега не ми е предложил пари за кого да гласувам. Защо ли?

  Г.Б.: – Пред нашия блок от два месеца не са мели около гаражите, за които плащаме луди пари, а циганинът е ухажван, защото не му пука за кого ще гласува, но гледа кой повече ще му даде. Преди години ми бе много странно как така Принцът на Кралство Великобритания, или по-точно – двойникът му кацна с екип от 26 (двайсет и шестима) английски репортери насред съседното гето Столипиново. Това е политика, Тодоре. И всичко откъм властта у нас се върши срещу българина, за сметка на българина. Това не си ли разбрал досега?

  Т.Р.: – И докога така! Може би Бойко Борисов ще оправи нещата?

  Г.Б.: – Ама ако ме попиташ защо срещу българина, ще ти кажа: Защото единствено българският етнос е държавнотворчески; а всички останали етноси у нас се ползват с умозрителни права и свободи. Което пък води до трагичния извод, че Онези, които дърпат конците отвън, са планирали България като държава полека да изчезне и да се превърне в територия на зависими, прости хленчещи хора. Щуро гръцко паликаре тези дни потроши 16-годишно момиче с колата си, а родната Полиция и Прокуратура прави всичко възможно да изкара гърчето едва ли не невинно. И не съм сигурен, че точно мутрите и мафиотите от ГЕРБ ще оправят нещата, но задача № 1 за нацията ни е пребоядисаните комунисти и етническото противоконституционно образование не да изчезнат (това е невъзможно), а просто да престанат да влияят върху вътрешната и външната политика на нашата България. В политиката важи основният принцип: да постигнеш възможното с най-малко загуби и за най-къс период от време.

  Т.Р.: – Трудна и непосилна задача, не е за Бойко Борисов.

  Г.Б.: – Като гласува за нестардартни персони като Валери Симеонов, нашенецът се надява, че утре, когато се събуди, гневните тарикати ще са оправили нещата у нас. А това няма как да се случи нито днес, нито подир сто години. Въртим се в омагьосан кръг и отвън непрекъснато ни пускат мухи в кратуната, ето това е жалката истина. Ще стискам палци ГЕРБ да натикат в ъгъла БСП и ДПС, после ще му мисля! Атака, НФСБ, ББЦ и прочие партии и движения са само на показ върху сергията с тикви именно за да разпиляват гласовете на българските гражданини, независимо доколко приятни са им намеренията. Просто слаби са в момента да се справят с тази историческа мисия. С теб си мечтаем велики работи за България, Тодоре, ама няма да се оправи нацията, докато мнозинството граждани не решим кой е основният ни проблем.

  Т.Р.: – Тази мисия е само за ГЕРБ, нали?

  Г.Б.: – Няма друг, бе! Просто няма. Всичко е минирано с лайна около нас. Борисов е жив вагабонтин, че и Стефан Стамболов (1854-1895) да не бил цвете за мирисане, ама си остава един от умелите държавници в новата Българска история. Идиотското е, че от Стамболов започнаха вагабонтлуците и издевателствата срещу българщината. Той се явява за съвременниците си модерният Бай Ганьо на лъже-европейските духовни ценности. Безскрупулен, жесток, зъл, страхлив и отмъстителен, каквито поначало са страхливците. 

  POST SCRIPTUM: Оказа се години по-късно, че нацията ни налетя от трън, та на глог. Като октопод хората на Бойко Борисов овладяха държавата и планомерно започнаха да я рушат отвътре. Усетът за справедливост вече е натикан в ъгъла и смачкан.    

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 1 maj 2023

Илюстрации:
- Предизборни рекламни плакати от 2014 г.
- Целуващият ръка някога бе сутеньор*****.

–––

**Вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B0,_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8

***Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80

Бившият кмет на Пловдив Мамин Ваню – Иван Тотев (1975)

**** Вж. https://www.google.com/search?q=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82&oq=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82&aqs=chrome..69i57j46.7335j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8

***** Вж. http://news.plovdiv24.bg/495439.html

****** Описал съм го в репортажа си "Нощен патрул" в пловдивския младежки вестник от годините на соца.  Вж.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%B0%D0%BB_%D0%9B%D1%8E%D1%82%D1%84%D0%B8?fbclid=IwAR2YX3nj_hTXER6vyUXE_JS-s66RACQLj6xS9wA8K-nJongigGiE_zXYLsI 26 килограма са доносите на бившия сътрудник на Държавна сигурност и настоящ евродепутат от родния град на баща ми Харманли ефенди Юнал Лютфи (1944), за всеки от доносите си получавал по сто лева – пари, с двайсет лева повече от месечната заплата на баща ми, мебелист VII разряд в пловдивското мебелно предприятие "Напредък" по време на соца, или колкото доста пространен мой репортаж от първа на шеста страница в някогашния вестник "Народна култура" за бургаския Нефтохим от студентския ми период през далечната 1970 г. Бел.м., tisss.


ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1255.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1255.)

  По-високо билото, майстори! Иде женихът –/ Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже... – Сафо (630... 612-570 г. пр.н.е.), Епиталама* 

  3 dec. 1976
ПО ТРАВЕРСИТЕ
В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...
И както ходя все по-сръчно
по тази черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...
И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове,
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват:
 

– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

  
Plovdiv, edited on 30 apr. 2023

Илюстрации:
- Древноелинската поетеса от остров Лесбос.
- Не разбират коравия български ген може би!

___
Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100. Майсторите зидари градят покрива, а призивът е към тях: женихът е твърде висок, за да влезе в дом с нисък покрив. Метафора за полета на въображението, когато младото момиче очаква своя любим. Вж. https://bg.celeb-true.com/sappho-lyric-poet-from-island-lesbos-lived-archaic-greece-check
** Атанас Г. Бояджиев (1912-1975) – трети между петимата братя Бояджиеви, издъхнал в клиника за луди, където принудително бил пратен от МВР някъде си в Югоизточна България. Текстът бе публикуван през 1979 г. в пловдивския партиен всекидневник "Отечествен глас" – трибуна на ОК и ГК на БКП; едва ли редакторът – поетът Александър Бандеров (1933-2007), завеждащ по онова време литературния отдел, би могъл да предположи, че посвещението е към "тъмен балкански субект", въдворен за вицове срещу властта отначало в концлагер, по-късно в психиатрична клиника. Сбирал народа около себе си Насо Гащара да му посвири на китара и да му разправя лакърдии в барачка, където живеел сам на височинка над корпусите на клиниката. Синът му Георги (1943), научи за смъртта три години по-късно. За десет години по-големия си брат баща ми Дърводелецът казваше: "Преди Девети го млатеха в полицията, след Девети – в милицията". Когато съм се родил, в онези следвоенни купонни времена чичо ми Насо открива на мое име влог в местната банка. Стихотворението е заключителен текст в сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив, 1983 г., в тираж 1100 екз. Бел.м., tisss.

Из ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1714.)

19 май 2026! На днешния ден през 1990 година на бял свят се появи политическият пловдивски вестник "Демократическо знаме", печатен...