Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 9 май 2016 г.

Ars Poetica - УЦЕЛЕН

УЦЕЛЕН


На Соня по случай рождения й ден


А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял:
нали е Май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.

Една, че втора… песнички измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет.

И цялата гора е ужасена
от думи непристойни за любов –
единствен сякаш в цялата вселена
на любовта е отреден за бог.

Тъгува трънчето и лей сълзички
по тоя луд, същински перушан –
покри се с бледорозови звездички,
превърна се, по-точно, в цъфнал дрян.

Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и със едно-единствено наказа
скореца, и накрая, ето на! –

лежи уцелен право във сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиян да е престане, както аз.

Мъжът, надникне ли във женска пазва,
за безразсъдства чувства се готов,
но всяка лудост тежко се наказва,
когато става дума за любов.


Plovdiv, 9 maj 2013 – not edited 9 maj 2016

Story - ЗА ЧИСТОТАТА

    

    Честит Ден на Европа, драги сънародници българи! Да не забравим на кого основно дължим победата, милионите жертви за Европа и европейската ни цивилизация да си припомним и изобщо да не забравяме, за да не се повтаря тая касапница!

ЗА ЧИСТОТАТА

    Балкончето ми е метър на три, цялото е в цъфнали цветя мушкато и две дръвчета - див лимон и дива мандарина. Сутрин, докато слънцето се издига в тихия кристално чист въздух, си пия кафенцето край сгъваема маса и пластмасов стол сред тая хубост. И днес, както неведнъж досега, женица от етажа току над мене откъм съседния вход, види ли ме с кафенцето в ръка, се измушва като костенурка от възможно най-близкия си прозорец на апартамента и се захваща старателно да изтръсква възможно всички черджета, килимчета, черги, та облаци прахоляк и боклуци свежият утринен вятър довява баш в лицето ми. 

    Не съм имал каквито и да било неприятности с тая възрастна мила женица, веднъж дори, спомням си с умиление, донесе на нас, трима съседи от блока, долу в кафенето зад блока чиния с палачинки топли, вкусни. И месец след това й напомних колко приятен ми е бил тоя неин жест. Уви! Що си тръска боклука точно кога си пия кафето на моя балкон нямам обяснение. Какво ще речеш, а!

    - Не й обръщай внимание. Лошотията ходи по хората.

    - Но ми е чоглаво, не съм обелил дума да й река досега за тоя сутрешен цирк.

    - Ами, като я видиш пак, я покани да пие кафе с теб и да ти види градинката, и ако се случи, покажи й боклуците, които падат в цветята, уж незнайно откъде.

    - И нейният апартамент, както почти всички балкончета наоколо, е остъклен, заничат чат-пат съседите, като костенурки изпъват шия, че балкончето ми, потънало в зеленина и цветя, от по-горните етажи се вижда като на длан.

    - Зло да те забрави!


Plovdiv, 9 maj 2016, Ден на Европа и на Победата над злото