Ars Poetica – ЗАПЛЕТЕНИТЕ ВЪЗЛИ

ЗАПЛЕТЕНИТЕ ВЪЗЛИ

Заплетените възли не разсичай!
Съвсем негероично е, уви! –
гнева си сдържай в тихото безличие,
когато цял от раните кървиш,

и вместо с жест решителен на меча,
в сияние изваян като връх,
ти сричай болката с усмивка мека,
докрай отпий горчивата си смърт.

О, да, това не всеки тук го може;
далеч по-лесен – показният жест,
и ето, ръкопляскат всички ложи
в Театъра на показната чест.

Светът обича гордия Палячо,
а ти си просто тъй обикновен,
че театралното за теб то просто значи
единствено жест строго забранен.

Ехти Театърът, тресе се, тръпне даже
от ръкопляскания из основи чак,
а зад кулисите стоиш като прокажен
ти истински, макар останал в мрак.

Заплетените възли не разсичай.
Достойнство ли? Не, слабост е това
да режеш там, където те изпитват
за стойността на гръмките слова.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 uli 2011 – edited 15 avg. 2018, т.нар. Голямата Богородица

Ars Poetica – ПРЕЖАЛИЛ СЕ

ПРЕЖАЛИЛ СЕ

Най-после престраши се Джон, реши да се ожени:
уши си риза, панталон, бельо копринено, премени,

муцуната си освежи, брадата остра сам обръсна,
подряза дългите коси и ето го красив възкръснал,

достоен мъж, и даже горд, хидалго сякаш от Ла Манча,
занемарения си двор премете, прекопа и значи,

свил дланите на колене, отпред в очакване приседна
мома с разтупкано сърце да се яви тук ненагледна.

Моми дал бог, но тез моми защо към него не поглеждат,
замятат мрежи отстрани към глупавичките младежи –

кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво;
не знаят ли как го боли мъжа, усмихнал се накриво,

открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Суетен е все пак, уви! – сезонът шумен, мимолетен

на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 dec. 2006 – edited 15 avg. 2018