Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 4 юли 2019 г.

ПОМО-ОЩ, ПРОСВЕЩАВАТ НИ!

ПОМО-ОЩ, ПРОСВЕЩАВАТ НИ!
Четиво за ентусиазирания наивник

  Константин Мишев: 

  – Все повече се чувствам като идиот (кретен, нещастник), че някога избягах от този режим! Ами не съм ги разбирал нещата. Пълен тъпак съм бил. Добре, че Явор Дачков ги пуска тези интервюта, за да се опомня. Същите работи ги пише и Иван Бакалов (не го тагвам, че се сърди). Искра Баева, Пантев, Мантев и цялото войнство. Това е признание, че съм идиот, а не историческа студия.

  "Това предложение – да се говори само лошо за една епоха – за него аз не съм сигурен, че е продиктувано единствено от анти-комунистически съображения. Това е просто една тенденция, да се говори лошо за субекта на историческото случване у нас. Но кой е субектът на историческото случване, ако става въпрос за Българска история? Защо да не кажем – както хората и казват, и приемат интуитивно – че това е Българският народ? Тогава защо да се говори непрекъснато зле? Искам да кажа, че една такава история, в която за Българския народ винаги се говори зле – по различни поводи, в различни ситуации, просто с подмятания, може би не системно, но непрекъснато – тази История най-напред е безсмислена. Защото няма сериозен разказ, чийто главен герой да бъде само лош, или само неудачник. Освен ако това не е един комичен разказ. Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина – трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва". Интервю на Явор Дачков с доц. д-р Николай Гочев, излъчено по БСТВ.*

  Re. Константин Мишев: 
  "Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина, трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва".MY COMMENT:
  – В цитирания пасаж първото изречение се отнася уж за Българската нация, а внушението е, че се отнася до Българската комунистическа партия. За разлика от Вас, К.М., смятам, че едномилионната маса от членове на БКП не бяха само наглеци и тарикати, кариеристи и предатели на българщината. По същия начин и 45-те години соц не бяха само убийства и подлост. Еднозначната оценка, обобщенията на едро са белег на незрелост или обслужват нечий чужд – не национален, интерес. Прекаленият светец (натегач пред новия Биг Брадър) и Богу не е драг. Поздрави от Пловдив! 
  Първи след Десети ноември 1989 г. се осефериха (възползваха се от ситуацията) доносниците и офицерите на Държавна сигурност, докато огромната маса т.нар. редови партайгеносета гледаха ентусиазирания народ по площадите и улиците на големите градове ошашавени. Бръкнете в биографията на повечето от сегашните ни първи демократи, ако желаете да научите как за един ден някогашен доносник става пръв демократ и ярък борец за европейски и всякакви нови духовни стойности!

  P.S.: Нещо подобно и преди се е случвало вече у нас. Да чуем Иван Вазов:
  "...От всичките наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот. Другите са една смес от светлини и сенки, всичките имат своята опака страна, тяхното обаяние неминуемо губи от силата си и блясъка си, щом личностите на тия революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот..." (от статията "Чистият път", май 1895 г.), вж. https://www.slovo.bg/showwork.php3…

  Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 5 uli 2019
–––

НЕПОЗНАТА

НЕПОЗНАТА

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок –
към тях ръката ще посегне,
за миг към устните ти голи,
и плъзгайки се край гърдите,
ще спре на твоя ханш висок.

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати,
но в някоя случайна книга
героят – влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, 14 jan. 1981 – edited by 4 uli 2019