Ars Poetica - ЧЕРВЕНОКОСАТА

ЧЕРВЕНОКОСАТА

Тя върви под листопада... Тая огнена жена! 

И над нея меко пада слънчевата светлина. 

Тя е езеро, пъстърва в ручея игрив пред теб,

тялото й пее, пърха като птица в знойна степ,

целия те изкушава с тия огнени коси 

и когато отминава, вече същият не си. 

Тя е горда, тя е млада, тя е изкласила ръж,
как по нея да не страда пожелалият я мъж! 

Иде, бърза запъхтяна... не за тебе, но защо 

ти е нужна окована птица в клетка от злато? 

Срещнал си я най-случайно в есенната тишина
като чужда страст и тайно влюбена във друг жена.

 

Plovdiv, 1 okt. 1978 – redact. 2 avg. 2015