ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (887.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (887.)

  Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател-публицист със силна нравствена струя. Ето на български – роден език на Иво Инджев, Криско, Милко Калайджиев, г-жа Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, фрагменти от може би най-странния в скромността си руснак!* 

 

  01 maj 2016

ЗА НЯКОИ НЕЩИЦА

  А известно е адвокатът какво е; адвокатът е съвест под наем.

  Аз съм рожба на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която крепне в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак някога Бог ми праща мигове, в които съм напълно спокоен и в тез мигове обичам и виждам, че и мен ме обичат; тъкмо в такива мигове изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост: да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само че няма – казвам си с ревнива любов, но и не може да има; нещо повече: ако някой би ми доказал, че Исус е извън истината и истината наистина се окажеше извън Исус, бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.

  Ако един народ не вярва, че истината е единствено у него, ако този народ не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал... ("Бесове")

  Искаш ли да победиш целия свят, победи себе си.

  Да можеше тъй да стане, всеки от нас да опише всичко за себе си, ала така, че да не се притеснява да изрече не само онова, дето не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, и дори не само онова, дето не смее да каже дори и на най-близките приятели, но и онова, дето не смее да признае дори пред себе си... тогава по света би се разнесла такава воня, че всички ще се издушим. ("Унижените и оскърбените")

  Атеизмът е произлязъл от Римския католицизъм. ("Идиот")

  В истински любящото сърце… или ревността погубва любовта, или любовта убива ревността.

  Великодушното сърце може да обича от състрадание. ("Унижените и оскърбените")

 Времето е отношение на битовото към небитието (отношение на материалното към духовното).

  Втората половина на човешкия живот обикновено се състои само от натрупани през първата половина навици. ("Бесове")

  Глупак, който съзнава, че е глупак, вече не е глупак. ("Унижените и оскърбените")

  Да се влюбиш не значи, че обичаш. ("Братя Карамазови")

  Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не проумява, че истинска сигурност за човека не е в личното му самотно усилие, а в общата ни човешка цялост. ("Братя Карамазови")

  Животът е разбираем само ретроспективно.

  Животът е пълен с комизъм и е величествен единствено в своя вътрешен смисъл.

  Когато човек достигне щастието, няма да има повече време, защото време няма да му е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума. ("Бесове")

  Красотата ще спаси света. ("Идиот")

  Много хора са честни само защото са глупаци.

  Може би е по-добре, че хората наскърбяват: поне избавят другите от нещастието да ги обичат.

  Не бива да обичаш онова, което не познаваш.

  Нещастието е заразно. Нещастните и бедните трябва да странят едни от други, да не се заразят още повече.

  Няма нищо тайно, което да не е станало явно.

  От жалки истини безброй по-ценна е лъжа, която възвисява. ("Бесове")

  Папата заграбил Земята, земния престол и хванал меча; оттогава всичко тъй върви, към меча вече прибавиха лъжа, измама, лукавство, фанатизъм, суеверие, злодеяния, заиграли са се с най-светите, най-чисти, най-простодушните, най-пламенните чувства на народа и са започнали всичко-всичко да разменят за пари и за мизерната си земна власт. ("Идиот")

  Истинската правда винаги е неправдоподобна... За да стане правдоподобна, трябва да й се притури малко лъжа. ("Бесове")

  Радвайте се на живота, не на неговия смисъл.

  Римският католицизъм е по-лош и от безбожието. ("Идиот")

  Римският католицизъм не е вяра, а продължение на Римската империя. ("Идиот")

  Само покаянието си да не изоставяш, и всичко Бог ще ти прости. А няма такъв грях, не може и да го има по цялата земя, който грях Господ да не би опростил на истински покаялия се. И не е в състояние човек да стори грях дотолкова голям, че да пресуши безбрежната любов Божия. Нима е възможен грях, който да превиши Божията любов! ("Братя Карамазови")

  Социализмът – както и неговият събрат атеизмът, е произлязъл от отчаянието, като противостоене на Западния католицизъм в морален смисъл: за да замени изгубената морална власт на религията, за да утоли духовната жажда у закопнялото човечество и го спаси не с Христа, а пак с насилие. ("Идиот")

  Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.

  Човек е нещастен, защото не разбира, че е щастлив; затова. ("Бесове")

  Какво е адът! Страдание, че повече не можеш да обичаш. ("Братя Карамазови") 

  Превод на български - tisss

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 10 fev. 2022

–––

* Фьодор М. Достоевски (1821-1881). 

 вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%8C%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%94%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 & http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=806471 & http://www.webcafe.bg/id_1105028475 Бел.м., tisss.