ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (468.)
Човек може да бъде щастлив, само ако не приема, че целта на живота е щастието. – Джордж Оруел (1903-1950)
ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН
Декември се изниза сред празничната врява,
не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!
На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни – от тях хвърчат искри!
Врабците – нафунели, и гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха,
художник шари важен, разгънал си статива,
куп селянки гневят се на цветната леха...
Какви цветя сред зима, ала одумват кротко,
че тез де... гражданята, земята не ценят;
минава автобусът и изгладняла котка
като стрела се втурне сред онзи свят пернат.
По Гладстон* се задава с каручка Цариградски**
в тиролски сив момчешки къс кожен панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
с ужасно лоши вести, дошли чак от Сайгон.***
Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът сух с метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в този град.
Сега ще седнем с теб пак на ъгъла в кафето
и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен,
и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,
което се усмихва, щом грееш ти пред мен.
Plovdiv, edited by 9 fev. 2021
___
* Улица Гладстон свързва основно ми училище "Сашо Димитров" (днес "Антим І") с подлеза под Централната градска поща в края на Главната търговска улица на Пловдив.
** В някогашния Пловдив един от неколцината специални хора: незлоблив и широко скроен характер. Независимо от незавидната му длъжност към общината "Хигиенист по уличните плювалници", кралски особи в представите ми бледнеят пред финеса, с който този изящен аристократ на духа обслужваше уличните градски плювалници с оцветена в отровно зелено каручка и дръгливо конче, в огромни гумени чизми, с гумени оранжеви ръкавици до лактите, в тиролски къси панталони с тиранти, където се кипреше еделвайс върху препаската на гърдите му, в жълта фланелка с къси ръкави, транзисторен радиоприемник "Ехо" и сламена широкопола капела, артистично преметната на гърба.
*** Отнася се за период от юношеството и младостта ми, когато във Виетнам воюваха 550 хил. американски рейнджъри, изпратени с най-модерна бойна техника, и въпреки всичко им се наложи с подвити опашки да се приберат в отечеството си не само бити, но и настроени срещу войните на тяхната администрация на чужда територия срещу народ, който знае как да се защитава и да брани свободата, достойнството и независимостта си. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
