Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 22 август 2017 г.

Ars Poetica – СВЕНЛИВАТА РЕНИ

СВЕНЛИВАТА РЕНИ

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

"Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам".

Блясва иззад очилата българикът строг,
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува? Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям.

Мае се горката Рени; ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме този влюбен до уши.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 1 uni 2000 – edited 22 avg. 2017