Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 2 ноември 2016 г.

Ars Poetica – ИЗБАТА НА УЛИЦА "НИШ"

ИЗБАТА НА УЛИЦА "НИШ"

Живеехме в единствената изба
на улица „Ниш” в прашния Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните.
Другите живееха в къщи с градинка отпред
и чешма на двора, при баба и дядо,
а ние се завирахме под наем в изба –
единствената изба наоколо,

ала приятелите все пак държаха на мен.

Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато ма
ма и татко ме заключваха,
за да спечелят пари за ядене,
и аз си играех с мишленцата
и мечтаех да имам брат,
който така и не се роди,
а хазаите ме измъчваха, к
ато тропаха с точилка
по пода, т.е. по тавана над главата ми 
и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.

Ала приятелите все пак държаха на мен.

Да те измъчват две жени в разцвета си
и майка им Цвета, дъртата Цвета Дърварова,
е неприятно, разбира се,
особено когато нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма къде да избягаш.

Ала приятелите все пак държаха на мен.

Светът е чудесен, когато излизаш от изба,
два метра изпод земята когато излизаш –
това знаете ли!
Слънце, не насълзявай очите ми,
защото два метра са си два метра все пак.
Мърт
вите ги заравят два метра в земята,
а бях само едно самотно хлапе на пет.
Така че знам какво говоря,
и въпреки това, приятелите ми държаха на мен.

Да имаш приятели е много красиво,
когато си заключен в избата на улица „Ниш” –
и момчетата идват пред прозореца т
и
да въртят пумпал и да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш сам в тъмната изба
с ония три ж
ени, които блъскат с точилка,
коленичили върху пода на горния етаж –
три вещици над главата ти.

Там, два метра п
од земята, 
когато си още дете,
понякога е неуютно, влажно, студено, самотно.
Ала въпреки това, приятелите държаха на мен
и няма как да забравя избата на улица "Ниш".


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 10 avg. 2011 – edited 2 noe. 2016

Ars Poetica – ЖЕНА ИЗЛЯЗОХ ДА СИ ПОТЪРСЯ

ЖЕНА ИЗЛЯЗОХ 
ДА СИ ПОТЪРСЯ

Температурите напоследък рязко падат,
захладняха напоследък тук утрините –
будя се и като улично куче зъзна,
та извадих черния костюм от нафталина
и преди да нахлуя в него,
провесих го на балкона да се освежи.
От магазина в центъра на света
купих дванайсет копринени ризи
в най-весели цветове на дъгата.
Облякох снежнобялата
 с вратовръзка алена на черни точки,
на кратуната – бомбе "Борсалино"
и наех такси до бар "В обятията на Рая".

Вонях на парфюм и сапун, бях повече от
птичка Божия, кацнал на високо клонче,
понеже жена излязох да си потърся.
Бях весел, скучен, доволен от себе си.
О, как прилично трябва да съм изглеждал,
макар най-обикновен мъж на години!

Момичето на бара се оказа моят избор
може би защото през рамо ми каза:
"Здравей, приятелю, какво ще пиеш?"
а и защото ми се усмихна като жена
със задни мисли, като всяка на света.

О, Съдбо моя несретна, защо ме наказа
да се влюбя до уши и гол да преспя
в крайпътния мърляв хотел, 
гушнал една курва,
при положение че ризите ми са копринени!
Очевидно, нещата са се променили
и не съм вече в курса на новостите,
захладняха напоследък тук утрините.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 8 noe. 2011 – edited 2 noe.2016