Във Виетнам воюваха на хиляди мили от родината си над половин милион янки, от които повечето са ми набори, мои връстници. Говорехме си тогава в дивизиона защо на бойния пилот янки не му пука колко човека ще убие, натискайки някакъв си червен бутон в кабинката на хвърчилото, и после ще се върне при жена си и децата да им се радва, да окоси английската морава пред дома си и да седне да си пие следобедното уиски, като човек свършил хубава работа този чудесен Божи ден. – Аноним (1947)*
РАДИО БЕЙРУТ
казваше нашият старшина.
Бяхме наивни, дето се вика,
не мъже, ами градски лайна.
Никита Хрушчов, Ленин-Сталин –
арията тук беше само една:
социализма за да прославим,
готвим се за Световна война.
Готвим се... ала с Любо от Сопот
и дъските ни взеха да хлопат,
та майорът ни спипа без труд.
Този Марков бе смъртна досада –
плужек мазен, уж много суров,
с педерастката своя "любов".
Уж прости ни той***, а за награда
рихме въглища цял следобяд –
двайсет тона напред и назад.
Бяхме само две бойки момчета,
но след случая с тоз темерут
оттогаз на войнишката клетва
сякаш клели се бяхме в Бейрут.
Илюстрации:
- 1966 г. Редникът с накривено кепе съм аз****.
- 1966 г. Рейнджър на майната си във Виетнам.
–––
*** Не ни издаде, та ни се размина "дисципът" за месец поне в т.нар. черни роти в Елхово или Звездец на Втора българска армия. Случва се това в разгара на движението на хипитата с онзи чудесен девиз "Make love, not war!" (Правете любов, не война!). През октомври 1967 г., когато тъкмо се бях уволнил, София ми изглеждаше рай. Днешните дезодорирани лекенца и кукли-панукли на чалгата не притежават нищо от онзи взрив на артистичност и свободолюбие, разтърсил света, след като 550-хилядна въоръжена с най-модерни оръжия армия на САЩ яде унизителен пердах и поколението върнали се у дома янки, мои връстници отвъд Атлантика, преживя шока да прогледне кой го прати на хиляди мили, за чия изгода и от какъв зор да се вре във Виетнамската джунгла и да избива, кажи-речи, беззащитното местно население.