Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Ars Poetica – ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ

ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ

Като пеперуда синя
щях на рамото да кацна
и това е много мило,
ала малко е опасно,

че възможно е тогава
в мене малко да се влюбиш,
а Зелената морава
пълна е със пеперуди –

всяка каца да отпие
устните ти и нектара,
и това е поправимо
като в приказката стара.

Като в приказките стари
ти си Малкото момиче,
дето с куклите играе
и цветята най обича.

Но цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после някак стават сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко, 
всички как сме заменими,
ала някак не обичам
загуби непредвидими.

Чакала си да ти кацна...
Хайде, просто отмини ме –
да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 17 uni 2011 – edited 30 dec. 2016

Ars Poetica – ЧОВЕК СЪМ

ЧОВЕК СЪМ

Просто човек съм, не забравяй това –
не всичко готов съм да ти простя.

С купища нагли лъжи ден след ден,
ме зомбираше жив, беше идол за мен.

Вярвах ти сляпо, бях във възторг,
от лъжите обсебен, те смятах за бог.

Бях добър, бях наивен, просто човек,
ала днес по-фалшив не зная от теб.

Аз съм този, когото прати на война,
за твоята банкова сметка да умра


с прекрасен, чисто новичък автомат,
да убивам с ура за скапания ти
свят.

Изпрати и други, по-наивни от мен,
да повтарят до лудост онзи рефрен:

че човек щом съм, значи за теб ще умра,
 лъжите и наглостта ти, че ще простя.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 2 mar. 2008  edited 29 dec. 2016