Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 20 септември 2018 г.

Публицистика – ХАОТИЧНИ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ НИ ОБЪРКАНИ РАБОТИ

ХАОТИЧНИ ЗАПИСКИ
ПО БЪЛГАРСКИТЕ НИ ОБЪРКАНИ РАБОТИ

   
От същия бележник, записано нейде по улиците и спирките в Пловдив, докато, като шофьор на частно такси, допълващ мизерната си учителска заплата, очаквам някой клиент да ме наеме.


   08.03.1995. 

   Нямам нищо против ниския ни жизнен стандарт, стига наоколо да не вонеше така лошо на гузна съвест.

   Някои стоки за нас, българите, са толкова скъпи, че притежаването им е сигурна улика за следователя (ако си е на мястото).

   В тази наша държава докато бедните хранят гладните, заможните тарикати плячкосват и разпродават граденото от поколения българи преди нас. А наивно съм си мислел, че Демокрация е уважение преди всичко към личността.

   С каква цел поставят Левски зад гърба и бюрото си? Може би за да им пази завет, да не им духа.

   Политиците ни се предлагат като добре узрели тикви на селска сергия. Естествено избираме най-голямата тиква.

   А дали идеалът не е много по-грозен от действителността?

   18.03.1995. 

   Нация, все недоволна от себе си, в никакъв случай не е нация с ниско самочувствие.

   Зад творбите на Иван Вазов и Йордан Йовков прозира лицето на угрижения стопанин, зад творбите на Елин Пелин – лицето на ратая.

   На тукашните ни политици им липсва търпение и великодушие към отсрещната страна. Покаянието на бившия партиен член на БКП е лична работа; какво искате! – да ви обсипе с думи на покаяние и да си скубе косита насред площада?!

   Предпочитам ясните неща. "Народ", "комунизъм", "демокрация" са все неясни, мътни понятия. Ако някой си е противна личност, какво значение има в коя партия членува, на чий гроб плаче и на коя икона пали свещи?

   Ако я няма съвестта, законът се заобикаля леко, скок-подскок и готово!

   Кълнат се в Апостола Левски, защото не е жив да ги прати по дяволите.

   Ако искаш да проумееш подлеца, погледни към него с... любов!

   Отвращението от онова, което наричаха у нас комунизъм, се изплесна в отвращение към онези, които тръгнаха да ни насъскват едни срещу други.

   На отрепката й е лесно да си мени убежденията; тя отлично знае какво иска... Пари. Власт. Слава. И петима папи да я галят по кратуната.

   Нещо пак за отношението ни към миналото... И Византия, и Османската империя страшно много са ни отнели като народ и общество; предстои ни обаче спокойно и трезво да обсъдим какво са ни дали.

   Омръзна ми да се боря с когото и да било; искам най-после да заживея като човек в цивилизовано, т.е. в нормално общество, не сред фанатици.

   Който не е страдал, не знае да прощава; виж кои най-злобно квакат и си скубят косите по площадите на днешна България, па сам си отговори дали не са именно тези фалшивите страдалци!

   Преди години по поръчение свише ми наредиха да съчиня некролога на известен местен комунистически функционер – пловдивчанина Никола Балканджиев (1901-1973), човек от средите на най-бедните и унижените*. Курдисаха ме в запълнена с шкафове мижава канцелария и огромно като фурнаджийски тезгях бюро пред дебела папка с досието на починалия. И тогава, докато рових из документите му, ми просветна, че християнският Господ прощава, ала Партията ни-каг-да! Бяха го наказвали, че проявил мекошавост, разбирай, проявявал състрадание пред жалбите на унижени бедни хора, изпаднали в критично положение.

   Антиподи – които едва се изтрайват помежду си, но губят смисъл един без друг. Политическата сцена у нас е пълна с антиподи; знае се даже кой кому от противниковия политически лагер е антипод. Цирк на тарикатите!

   26.03.1995. 

   Ред в България – начин да разрушат естествената хармония на живота.

   Априлското въстание от 1876 г. е жесток и трагичен опит да се ускори естественият ход на Българското национално съзряване. И вместо образ на българина-стопанин се получили вкиснати гримаси, не личности.

   Бай Ганьо се явява там, където грубият материален интерес и лична изгода разрушават из основи достойнството и националната чест.

   Понякога епохата се оказва тясна две ярки нищожества да се разминат (например, Иван Костов и Ахмед Доган).

   Европа, към която се стремим, е всъщност начин на мислене. Това още Алеко го е отчел с онази фраза: "Бе европейци сме, ама не съвсем".

   Наближава времето, когато разбогателите се мошеници ще пожелаят да бъдат възприемани от света на простолюдието като заможни добри хора.

   Какво да правим с шупналата пяна от негодници! Храмът е препълнен до камбанарията с побеснелите им от властолюбие и алчност лицемерни муцуни. Както винаги, онези, които ни ограбиха, най-яко се натискат да ни защитават достойнството и националната чест.

   12.04.1995. 

   Понякога се учудвам колко ужасно си приличат противниците от двете страни на политическата фронтова линия. Да те принизи до своето ниво и манталитет е идея на всяко нищожество, не забравяй това!

   Нали гласовитият самохвалко, навирил показалец над множеството, цели точно това – да слезеш на неговото ниво?

   Когато получаваш, без да си дал, Сатаната те кредитира.

   14.04.1995.

   Великден Важно е не какво казват на висок глас, а какво премълчават. С много приказки нищо да не кажеш: например, Филип Димитров, Симеон Сакскобурготски – за това се иска ум, обигран ум на школуван демагог.

   В името на демокрацията старателно унищожиха моралните стойности.

   Един и същи тип – футболистът Христо Стоичков, сочат като символ на националното ни достойнство, но добре помня как ронеше сълзи и сополи над трупа на топ-мафиота Васил Илиев. Като българин по нрав и потекло, как да разбирам това, как да го преглътна! Не футболиста, а човека имам предвид.

   19.05.1996. 

   Защитник на народа не може да е политическа партия или коалиция, а единствено интелигенцията. Как ви се струва, това възможно ли е у нас?

   БСП (префасонираният образ на бившите т.нар. най-достойни рожби на нацията) ще си иде не когато реши политическият лъже-елит, а кога узрее съзнанието у обикновения българин. Вярвам в невежествената лакомия на разбогателите се бивши гробокопачи на капитализма; тя ще ни помогне да прогледнем като общество и нация.

   Демокрацията е преди всичко култура, ала култура придобива ли се за кратко?

   Решително съм срещу строителството на християнски параклиси, черкви и манастири, като средство за оневиняване на престъпници в България.

   Жорж (Ганчев) дава акъл на Жан (Виденов) що да стори с Ахмед (Доган), че да прокопсаме и ние, с българското национално съзнание!

   02.06.1996. 

   Днес обявиха, че някой си Петър Стоянов**, пловдивски адвокат по бракоразводните дела, известен с прозвището Пешо Петолевката, спечелил предварителните вътрешни избори за кандидат-президент откъм опозицията. Щастливият Петър Стоянов в тесен кръг от приятели на чаша пиво и съратници в една от пловдивските хладни механи (според г-н Иво х.Калчев, член на висшия орган в Демократическата партия на г-н Стефан Савов) споделил: най-доброто в случая било, че предизборната кампания щяла да докара клиенти в позападналата му адвокатска кантора.

   В това село, разбирай – България, умните не знаят, здравите не могат, кметът е глух за местните неуредици, а попът не се разбира с Бог.

   За песа-помияр светът е триединен – дивеч, кучки, господар.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 
Plovdiv, 20 sep. 2015 – edited 20 sep. 2018

Илюстрации:
Дядо ми Борис Ненков Ангелов, 1900-1972, внук на четника Ангел от Хвърковатата чета на Бенковски, син на загиналия на фронта, като доброволец в Балканската война, Ненко, отишъл 36-годишен (както казал на жена си Елисавета и децата си) да отмъщава за поруганата чест на майка си и заклания на дръвник баща (горе).
- След голата сеч на 40 декара 70-100-годишна гора край пловдивския Гребен канал. Същите управници готвят унищожение на още над 120 декара лонгозна растителност за втория гребен канал и запълване с бетон на едно от райските кътчета във втория град в България. Невежество и лакомия когато са на власт, това е резултатът (долу). 
–––
* Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2
** Вж. http://politika.bg/article?id=47302