Изживей
мига докрай.
Докрай в победата!
Във гибелта докрай!
Докрай
ти проникни в това, което става.
Бъди
си сам водач в скалистите земи
на
случая. Разкъсвай
пелената
избеляла пред очите любопитни
и чуй каква страхотна
тръпка е да чувстваш
издъно всяко нещо.
Поспри
се ти, току-що отминаващ.
Чуй
ударите на съдбата - тоя Бронзов конник,
послушай
как сред грохота сърдечен
бие
тъничко Кълвачът на надеждата,
че още жив си,
че нещичко все пак ти
предстои.
Изживей
мига докрай. Докрай бъди!
Докрай
в падението! В гордостта докрай!
Полето
е полирано от Росата на скръбта,
но Вечерта в
омара слънчева се къпе.
И тогава, щом птица като
сянка ти се мерне,
спомни си, че това е някой
миг пропуснат.
Ти
мостчето мини с походка строга.
Влез
в тъмното. Не спирай по средата.
И
все напред... отвъд смъртта на
миговете
отлетели.
