Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 27 септември 2013 г.

Ars poetica - ИЗЖИВЕЙ МИГА


                          

Изживей мига докрай.
Докрай в победата!
Във гибелта докрай!
Докрай ти проникни в това, което става. 
Бъди си сам водач в скалистите земи
на случая. Разкъсвай
пелената избеляла пред очите любопитни
и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш
издъно всяко нещо.
 
Поспри се ти, току-що отминаващ.
Чуй ударите на съдбата - тоя Бронзов конник, 
послушай как сред грохота сърдечен
бие тъничко Кълвачът на надеждата
че още жив си,
че нещичко все пак ти предстои.
 
Изживей мига докрай. Докрай бъди! 
Докрай в падението! В гордостта докрай!
Полето е полирано от Росата на скръбта,
но Вечерта в омара слънчева се къпе.
И тогава, щом птица като сянка ти се мерне,
спомни си, че това е някой миг пропуснат.
 
Ти мостчето мини с походка строга.
Влез в тъмното. Не спирай по средата.
И все напред... отвъд смъртта на
миговете отлетели.