Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 30 юни 2016 г.

Ars Poetica - ПИАНОТО

ПИАНОТО


Отлитат дните брезови листа.
Косите, зная, посребряват тихо,
издайнически нишчици тъга
оплитат в нежни бръчици очите.

Нима препускаш пак помежду три
притихнали в очакването къщи?
Зад хоризонта младостта се скри,
ала за мене си оставаш същата.

За себе си какво да ти река!
Ти знаеш колко глупаво се хваля,
но чуя ли пиано
и сега,
ужасно ми се ще да те погаля.




Plovdiv, 17 noe. 2007 – not edited 30 uni 2016

Ars Poetica - ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

Днес ми беше труден ден, 
но тая вечер ми се ще 
да си ми под ръка и да те нацелувам, 
да имаш рокля с хиляда и едно копченца 
и старателно едно по едно да ги разкопчавам. 

Тая вечер хич не ми се ще в очите да ме гледаш, 
че дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал. 
Никой повече уют в самотността не е усещал – 
сраснал съм се с кожата си даже, 
ала от себе си навън не мърдам. 

Тая нощ навярно пак ще те сънувам, 
но всъщност ти не си ми толкоз нужна. 
Нужна ми е смешната илюзия, 
която си посяла мимоходом 
с решителност, каквато само 
страстните момичета владеят.


Plovdiv, 14 avg. 2012  not edited 30 uni 2016