понеделник, 2 януари 2012 г.

ДВОРЪТ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА



Като гледам в пухкавия сняг малките
деца как тичат, като ги гледам как падат,
търкалят се,
изправят се като въстаници
на барикада
и тичат пак до колене,
до кръст
в снега...

Като гледам белотата как се сипе,
как се стича
от свечереното небе на тласъци,
 подхвърляна от ветровете...



Като гледам,
подпирайки с длан небосвода,
оставайки жив все пак, -
безкрайно
нежно
страдание ме обзема.

Вали
над всичко тоя сняг. Вали,
натрупва и не зеленее
тревата с остри копия,
не пъплят
сълзите на надеждата по мъртвите
 есенни листа.




Скоро няма да ни има даже.

Ще отлетим
към небесата, о деца!

И вие вече няма да сте същите.
Крилата
заякват само във усилното летене,
в такава зима...

В такава зима искам да си ида -
с очи във пухкавия сняг,
с очи, които падат
като въстаници на барикада,
възкръсват
и се повтарят в теб,
човечество. Ала
планетата е пухкава от сняг... И там
 едно Голямо Черно Куче се разхожда.



Уморен,
тъй жаден за почивка
от толкоз преживени дни и нощи,
от толкоз преживени чужди драми
и приятелски предателства,
просто
нямам право
да умирам. Би било
крайно неприлично...

докато тоя кръвожаден
мрачен
пес
кръжи наоколо и всъщност
най-много
кръжи около детската градина,
о човечество,
кръжи с огромни огнени очи
и лапи,
и муцуна хищна, окървавена от злост
 и от надменност.

ПЛОВДИВСКА ЗИМНА ПРИКАЗКА



Нямаме вече какво да си кажем
и защо ли баш с тебе да пия кафе!
Вън е поледица, хлъзгав - паважът,
и жигулата ми ще поднесе...

С тия гуми протрити подобно галоши,
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс!
Синоптиците казват: времето лошо;
грипът ме дебне - казвам пък аз.

Я, ти по-харно си стой при мъжлето!
Свинско със зеле, пръжки със лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
ала не внасяй в душата ми смут.



Вярно, за мене си още принцеса,
понякога нощем си мисля за теб,
но мила, оная Любов я отнесе
на тия години суетната дреб.

 Сега съм затънал в следколедни пости,
че бавят аванса и останах без лев.
Ще взема да ида у съседа на гости -
да му пуша на муфта цигарите с кеф.

На табла красиво той пак ще ме бие
и аз ще се правя на лют, ядовит;
щастлив, пак вино ще налее да пием
и аз ще го гледам доволен и сит.


...А с тебе, принцеске, какво да си кажем?
Ой, как не искам да ме виждаш злочест!
Ти ще черпиш, пък аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес.



ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...