Нямам ли си любов, нищо не съм, независимо какви богатства, слава или почести са ме споходили, защото без любов съм най-нищият на планетата, която е всъщност наш дом и накрая всички ще се приютим под гробищния троскот. – Аноним (1947)
22 maj 2007
ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
Вали над
Брест*. И тази нощ
вали…
Аз никога не съм бил точно в Брест;
и ти във Брест не си била, нали!
Защо за Брест говорим точно днес?
Там минал в
ден дъждовен Жак Превер.
Било военно време... Съсипни.
Блестели покривите в мрака чер.
И двама се целували. Сами…
По фронтовете
в шепа свили фас,
войниците бленували за дни,
такива мирни дни, като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини**.
Не знам над
София дали вали,
порой над Пловдив тъкмо се изля.
Липата пред балкона ми шуми –
отцежда ситни капчици лила.
Лилав се
ширнал моят хоризонт,
сред облаци прокрадва се луна
и аз като войник на онзи фронт
от фаса си подръпвам светлина.
В рокля алена
яви ми се за миг
под струите на мартенския дъжд,
тъй крехка, че Гранитният войник
на хълма поклони се като мъж
пред твоята
осанка на жена –
забързана, измокрена, щастлива,
и аз усетих в себе си вина,
че в този миг при някой друг отиваш.
- Да твориш, значи да си влюбен..
- Войнишкият символ на Пловдив.
–––
* Текст, посветен на Соня Пехльова – EIРHNH, под влияние на поета Жак Превер.
"Барбара" е може би най-разтърсващата военна поема на французина Жак Превер (1900-1977), посветена на дъждовен спомен от фронтовия град Брест по време на Втората световна война и влюбените двама, чиято любовна магия е най-красивото преживяване, по-силно от смъртта.
валеше дъжд над Брест от сутринта
и ти усмихната вървеше
сияеща и мокра и весело ти беше
под тоя дъжд
Спомни си Барбара
валеше като из ведро над Брест
Аз срещнах те на улица Сиам
усмихваше се ти
и аз ти се усмихнах сам
Спомни си Барбара
не те познавах аз
и ти не ме познаваше
Спомни си
спомни си оня дъжд тогава
недей забравя
Един укрил се в безистена мъж
извика името ти изведнъж
о Барбара
и ти към него хукна през глава
сияеща щастлива с мокра рокля
и хвърли се в прегръдките му мокра
Спомни си Барбара спомни си за това
и ми прости
че без да се познаваме говоря с теб на ти
На ти говоря с всички които ги обичам
макар да съм ги зърнал един-едничък път
на ти говоря с всички които се обичат
макар и да не ги познавам лично
Спомни си Барбара
недей забравя
дъжда и мъдър и щастлив
по твоето лице щастливо
над тоя град щастлив
дъжда над залива
над Арсенала
над кораба от Уесан
О Барбара
каква ужасна гадост е войната
къде ли си сега и ти самата
под тая сприя непрестанна
от кръв от огън и стомана
И онзи който цяла в прегръдка те побра
тъй влюбен и щастлив
дали е мъртъв днес или е още жив
О Барбара
вали проливен дъжд над Брест
тъй както някога вали и днес
но не е същото сега е тъжен ден
дъждът ужасен мрачен и студен
Това не е дори и урагана
от огън кърви и стомана
Връхлитат само облаци небето
.jpg)
. 
.jpg)
.jpg)
.jpg)