понеделник, 18 ноември 2019 г.

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ


Лежахме в леглото и каза Мария:
Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен!
Заплака Мария, аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола,
по-гола не бях я съзирал до днес;
в окото ми сякаш заби се топола
и даже по-лошо – заби се цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как сресва и въси чело;
тя беше все още уж мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло.

Такава разкошна, омайна и сладка,
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи накратко,
в кръв удавил бих грешната своя душа.

Когато Мария там другаде нейде
открие достойния верен жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.

Пловдив – културна столица, Европа 2019

Plovdiv, 18 oct. 2001 – edited by 18 noe. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...