Ars Poetica - Пътят на отмъщението

или ВРАБЦИ

За чуждия късмет не съжалявай; 
не знам разбираш ли, че си щастлив, 
затуй че за пари не се продаде, 
остана тук, но си остана жив. 

Човека доверчив сам Бог го пази 
и колкото и лъган да е той, 
и колкото и тарикати разни 
да му се смеят, да наддават вой, 

на себе си щом верен той остава 
по дух, призвание и нрав 
не виждам в скапаната ни държава 
от този жив наивник по-корав. 

България не може да загине, 
докато има кой да я цени, 
докато нас, наивници, ни има 
по тия географски ширини. 

Отлитат и долитат сладкопойни 
изискани пернати същества, 
а ний градим гнездото си на корена 
и няма по-нормално от това. 

Да, бедничко, несносно си живеем 
и наглостта ни бие по лице, 
но бягството оттук не е идея. 
И не отпускай, моля те, ръце! 

Пловдив, 4 февруари 2014 година