ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1471.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1471.)

  Този ден от годината ми е особено скъп, връща ме към хладен и мъглив следобяд на дълбоката есен през 1991 година, като начало на интимна авантюра, продължила близо десет години. А дали едва когато изгубиш любима, разбираш какъв щастливец си бил и че за да си щастлив, трябва да си и малко нехаен? – Аноним (1947)

  21 noe. 1991

ГЕРБЕРЪТ*

Царица е розата – излъчва печал

и богатства, които не съм преживял.

Карамфилът е скучен любовник проклет.

Нарцисът носи душа на поет.

Полюшван от вятър, макът в полето

навява ми спомени детски в сърцето.

Синчецът следи маргаритката бяла

както оченце – мома напращяла.

Минзухарът е свеж удивителен знак.

Кокичето... знаем го колко и как

в мразовитата пролет пробива снега

и храбростта му не е шега.

И лалетата като мометата –

шумни девици с напъпили цици.

И гергините – като балерините,

с техните пусти колосани фусти,

целите: разкошно предчувствие.

 

Но ето че твоят гербер червен

избухва пред моя взор удивен

и виждам това зачервено петле

как над боклука изпъва вратле,

над вонящите люспи,

над огризките гнили

от банани и тикви,

от зелки и сливи

върху сергиите край тротоара,

над печалната смрад на пазара.

 

И продавачката казва:

– Да ви увия ли, значи,

три цвята в хартия за две десетачки?**

 

– О, достатъчен ми е и един.

 

– А какъв си харесахте, жълт или син?

Един без луксозна хартия, от тез

ще ви струва ни левче по-скъпо от шест.

Шест лева... И ще отнесете един

на своя любезен и мил господин.

 

Какво са шест лева? Ох, нищо не са,

но когато ги нямаш, тъй много са те!

И срамежливо с въздишка в гласа

питаш за гербера в кофата смет.

 

– Ах, тоз ли? – продавачката сива

боцва те леко с усмивчица крива:

– Вземете го, моля. За вас е.

Безплатно!

 

...И ето, ти идваш с цвете в ръката,

ти влизаш сияеща в бедната стая

и аз, като виждам това, вече зная,

че дошла си и вече оставаш у мен

с този гербер в ръка до сетния ми ден.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 29 dec. 2023

–––

* От стр. 20 в сб. "Кардиф" – самиздат 1998 г., тираж 300 екз., обем 96 стр.

** През 1991 г., когато е писан текстът, учителската ми заплата беше колкото за тока, телефона и водата. 

Бел.м., tisss.