Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 17 август 2016 г.

Песни и стихове - Ленард Коен, МОЯТ ПОТАЕН ЖИВОТ

Ленард Коен (1934)*

МОЯТ ПОТАЕН ЖИВОТ

Видях те тази сутрин – движиш се тъй бързо,
че явно не успяваш да разхлабиш хватката
на Миналото, а така ми липсваш!
Няма те и правя любов, но само
в прериите на моя потаен живот.

Мисля си за усмивката ти, когато съм ядосан,
когато ме мамят и се налага и сам да мамя.
Правя това, което и ти навярно правиш,
за да изчоплиш нещо.
Всъщност знам какво не ни е наред,
знам кое е правилно
и умирам за истината, но само
в прериите на моя потаен живот.

Дръж се, дръж се, братко мой.
Сестро моя, дръж се и ти здраво.
Вече открих мисията си.
Ще прекосявам утрото ви,
както съм шетал и в нощта,
отмествайки и пресичайки граници, но само
в прериите на моя потаен живот.

Погледнато чрез написаното върху хартия,
всеки върши нещата, сякаш ронейки сълзи,
ала всъщност не се интересува как човекът
живее или се кани да умира.
А политикът ти казва как да мислиш:
кое е черно и кое – бяло.
Благодаря, господине, ала не е тъй просто
в прериите на моя потаен живот.

Хапя устни, че не успях
да постигна мечтаното:
от последния хит на пазара
до мъдростта на Стария поет.
Всъщност винаги съм бил сам
и сърцето ми е буца лед,
особено когато ми е студено
в прериите на моя потаен живот.

Превод на български: tisss/Jores


Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 17 avg. 2016
_____
* Вж. http://lunatic.bg/%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%82%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82/

Ars Poetica - СКАЧАМ ПО ТРАВЕРСИТЕ

По-високо билото, майстори! Иде женихът –

Арес същински  вижте, стърчи над всички мъже...*

СКАЧАМ ПО ТРАВЕРСИТЕ

В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...

И както ходя все по-сръчно
по тая черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...

И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове...
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват:
 
– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!


Катерина и Атанас Г. Бояджиев, фото Майсторовъ, 1940 г.
Пловдивската Гребна база преди голата сеч, на която от лакомия и невежество беше подложена 40 декара разкошна 70-годишна гора
  
Plovdiv, 3 dec. 1976 – not edited 17 avg. 2016
______
Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100.
** Атанас (1912-1975) – трети от петимата братя Бояджиеви, издъхнал в клиника за душевноболни в Югоизточна България. Текстът е публикуван през 1979 г. в местния вестник „Отечествен глас”, орган на ОК и ГК на БКП, без да подозират редакторите, че посвещението е в памет на човек, въдворен за приказки срещу властта отначало в концлагер, по-късно – във въпросната клиника. Сбирал около себе си болните да им свири на китара и да им разправя лакърдии в барака над общежитието, в която живеел сам. Синът му, моят братовчед едноименник, научава за смъртта три години по-късно. Променено е първоначалното заглавие („По траверсите”) от заключителното стихотворение в сборника "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", 1983 г..