ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1347.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1347.)

  Истината е грапава, тя и боде, и пари, пърха като ранено птиче във високата трева, за разлика от Лъжата, която приспива съвестта с лъстивите извивки на показното и самодоволното. Който не е страдал пренебрегнат, как да го узнае? – Аноним (1947)

 15 apr. 1996

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО*

Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на този клас.
Не е красавица и е момиче,
с фалшив ужасен тъжен глас.

Не разбира нищичко от ноти.
Кой Моцарт е и кой Шопен не знае тя.
За Бах не подозира, но в живота й
като симфония
нахълта Любовта.

По улицата под разцъфнали дървета
сега тя се усеща сто пъти проклета,
реве и хълча, и сълзичките й се стичат,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Какво значение за бедната девойка
играе някаква си "музикална" двойка!
За друга двойка в нейната душица тиха
два облака от Свян и Страст се сбиха.
Затрепка плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

И плисна дъжд.
И в уличната локва
отчаяна от таз неправда цопва...
Тъй странна е човешката природа!
Запя грозничето от болка и тревога.
И може би понеже беше кално,
и времето ни – антимузикално,
край пеещата му от печал душица
открих внезапно наранена птица.

И питам: всъщност, кой е Моцарт,
Шопен и Бах, тез двамата – какво са
пред туй сърце отчаяно, кървящо,
което песничката си ни праща
за плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 avg. 2023

Илюстрации:

- За кого се кипри момичето? За теб, глупако!

- Как жалко е да любиш, а теб да не обичат...

–––

* От ръкописа за сб. "Порто Фино" (1999), стр. 24-25. Бел.м., tisss.