неделя, 19 юли 2020 г.

КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

 КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

Поседнах в кварталното ни кафене,
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафе предпочитам уж сладко, но не…
тя беше така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и ангелски хор чух у мен да звучи
безсънни три нощи в тъжна квартира.

Дал бог кафенета по лев или два,
че даже модерни кафе-автомати,
където през процеп ти пускат вода
и захар в кафето съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак
ех, щерките Евини зяпай на воля
като мъж и естет, и последен глупак,
заел от Сократ ироническа роля

на древен мъдрец и поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната своя любов
в силует на сънувано нежно момиче.

За любов си мечтал уж в далечни земи,
по острови нейде в екзотични морета,
а тя покрай теб просто делнично шета
и ти казва с очета: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми доста неясни,
изобщо мъгливи, та и сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл прекрасна
защо Бог изгонил онези двама от Рая.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, 26 noe. 2012 – edited by 19 uli 2020

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...