ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (004.)
На моя роден град – с обич, но и с ненавист заради невежеството и лицемерието на отродници, заселили се в него. Накъсо, отношенията ми с Пловдив са твърде неясни и объркани, а не мога да си представя, че бих написал толкова много неща, да не съм бил роден тук, израснал по неговите тесни криви улички, по пясъчните островчета на Марица, и най-вече катерейки се като козле или шетайки по митичния древен хълм на горските нимфи, назован по турски Джендем (дяволското) тепе. – Аноним (1947)
08 uni 1966ТРИМОНЦИУМ
08 uni 1966
ТРИМОНЦИУМ
1.
И ти дотичваше загрижена
за улиците, за дъжда, за вятъра,
за думите, за времето, за вярата –
ефирна, пухкава сред въздуха.
И в голотата ти откривах необятното
и онзи монотонен звук на вечността
през лятото;
под стръмната умора на бедрата ти
бе скрита любовта на хората, погребвани
в двехилядното лято преди ерата,
когато с теб на свой ред сме заченати
от страх и жажда край Марица и могилите,
днес ниски и разровени, пресъхнали,
ненужни стари извори за траките.
2.
Лежахме на върха безпаметни,
Градът под нас клокочеше угаснало,
звездите се въртяха в древни орбити
и старци ни следяха зад прозорците,
обхванати от своите болести,
замислени над нашите слабости,
те гледаха какво си вземаме
и гледаха какво забравяме.
Тогава някъде от дъното
една червена роза се възнасяше
и светеше в нощта на спящите,
красива, но и мъдра като мъката;
Небето я прегръщаше и плачеше
със дълги влажни сълзи
камъкът.
3.
Не бях те виждал толкоз хубава,
неразбираема и гола като въздуха
в най-кратката луна на лятото,
когато нещо неусетно си отиваше,
когато всичко неусетно си отиваше
и дълго край могилите на траките
Марица и небето се прегръщаха.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 21 uni 2022
Илюстрации:
- Пловдив в призрачна лятна мараня нощем.
- Платно на Макс Ернст, немски живописец.*
____
* Макс Ернст (1891-1976), живописец, график и скулптор, живял във Франция и САЩ, представител на дадаизма и сюрреализма. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)