БОБЧО-ФАСУЛЧО

В чест на тригодишния ми внук Борислав,
когото заради топчестото личице и доброто сърце
децата наричали Бобчо-Фасулчо 

БОБЧО-ФАСУЛЧО

Днеска си тих и добричък герой,
тук добрия го смятат за луд –
не си раздавай играчките, миличък мой,
удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,
на буболечето обаче стори път –
най-нежното често е без глас,
най-хубавите неща все предстоят. 

Светът се променя, но и не съвсем,
днес сме тук, ала утре не знам –
дъждът дано ти напомня за мен;
човекът чрез раните става голям.

Възрастните често са глупави, зли,
но и тях е известно, че ги боли –
и те се объркват и правят от злост
световни проблеми по лесен въпрос.

Животът е простичък за всяко дете –
грешейки, то просто красиво расте
и се случва играчките си да дели
с други, които си нямат уви! 

Бий барабанчето, празник е днес – 
слънце изгрява, въртят се дни: 
ще си отидем всички без вест,

не позволявай тъгата да те плени. 

Рам-пара, рам-пара, рам-пара-рам, 

накрая естествено всеки е сам, 

смей се, когато най-силно боли – 

ние с теб сме една кръв, нали!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 uli 2012 – edited by 7 fev. 2019