понеделник, 29 октомври 2018 г.

Ars Poetica – ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ

ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ

Тук, в мизерния и древен Пловдив,
който изобщо не може да бъде звезда,
едва успях да се вредя да се родя.
Няма град, който повече да ненавиждам,
където повече да съм бил лъган и обиждан,
по-злостно да са ми тикали лицето в калта
заради най-пловдивската наша черта –
да бъде смачкано всичко, което лети,
пуска листенца и покълва с мечти.

Тук, в тази касапница и скотобойна,
мина и моето детство нестройно
в ръката с коматче хляб и бучка сирене,
с онзи познат възглас подире ми:
"От теб стока, сине, няма да стане!" –
с който ме кълнеше милата ми майчица,
а понякога и двамата с баща ми.

Обидено до смърт, хлапето у мен
още живее с този рефрен
и се питам, тогава защо
наричам това място "
мое родно гнездо",
тези мъж и жена какви са ми на мене,
пред гроба им защо заставам смирено
в тракийската пръст като крив
гвоздей забит,
толкова по-горд, колкото повече бит, 
и защо когато вдигат на тази страна флага, 
усещам в очите си пареща влага
и смирен сред множеството унижени 
през сълзи мълвя: Родино, ти рай си за мене!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 maj 2006 – edited 29 oct. 2018

Ars Poetica – ОБРЕЧЕНА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ

   Земя като една човешка длан...
   Но по-голяма ти не си ми нужна...
*

 

ОБРЕЧЕНА ЛИ
Е БЪЛГАРИЯ

Безсмислено животът отминава –
какво дотук постигнахме не знам,
ала душат и моята държава
без капка съвест и без капка срам.

Заводите разграбени – замрели,
селата – в плен на глутници крадци,
и там, където песни са се пели,
цинично нагло чалгата ечи.

Докараха до просешка тояга
човека, честно цял живот творил,
по-младите принудиха да бягат
далеч от дом и края роден мил.

Българийо на Ботев и на Левски,
земя като една човешка длан,
"предателство" е дума неуместна,
но в случая по-точна аз не знам.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 dec. 2013 – edited by 29 oct. 2018
___
* Георги Джагаров (1925-1995).


ЗА МОГЪЩОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ПЕСЕН 

Преди години известна ръководителка на академичен хор ми е разправяла как в катедралните храмове на Франция, Италия и Щатите (град Атланта) им звънтели стъклописите, когато българска народна певица запявала нашите песни. Това чудо удивявало местната изискана публика. Бел. м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...