Ars Poetica - ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

Днес ми беше труден ден,
но тая вечер ми се ще
да си ми под ръка и да те нацелувам,
да имаш рокля с хиляда и едно копченца
и старателно едно по едно да ги разкопчавам...

Тая вечер хич не ми се ще в очите да ме гледаш,
че дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал.
Никой повече уют в самотността не е усещал –
сраснал съм се с кожата си даже,
ала от себе си навън не мърдам.

Тая нощ навярно пак ще те сънувам,
но всъщност ти не си ми толкоз нужна.
Нужна ми е смешната илюзия,
която си посяла мимоходом
с решителност, каквато само
страстните момичета владеят.

Plovdiv, 14 avg. 2012 – no redact. 1 noe. 2015

Ars Poetica - НЕ БРЪСНАТ ПОЛКОВНИКА

НЕ БРЪСНАТ ПОЛКОВНИКА

Неделя е.

Първи ноември.

Господи, каква неделя!

А никой не се сеща за полковника.

Вятърните мелници на Испания мелят,

а никой не бръсне полковника.

Полковникът получи напоследък

много медали,

той е храбър, пратил е хиляди редници

да загинат славно за Отечеството,

в Пантеона на Славата името му е

издълбано с куршуми и кръв,

а никой не бръсне полковника.

Голям пропуск, уви!

Понеже и полковниците – особено те! –

се пенсионират

и също имат нужда от ласки,

прегръдки,

венци,

чаша вино

и целувки от страна на простолюдието.

А си струва да поменуваш Отечеството

и неговите защитници –

полковниците достойни.

Но що да кажем на ухиленото до уши старче,

което на тоалетната чиния седи като на трон

с увесени на шията ордени и медали,

освен да му кажем, че днес е неделя

и светът предпочита обикновени неща,

например – да прави любов.

Любов, Боже мой!

Защото днес е неделя.

Пловдив, 1943 г., бул. Руски.  Млади мъже, сред които баща ми (крайният вдясно)

Plovdiv, 1 noe. 2000 – redact. 1 noe. 2015