Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 1 ноември 2015 г.

Ars Poetica - ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН


Днес ми беше труден ден,
но тая вечер ми се ще
да си ми под ръка и да те нацелувам,
да имаш рокля с хиляда и едно копченца
и старателно едно по едно да ги разкопчавам...

Тая вечер хич не ми се ще в очите да ме гледаш,
че дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал.
Никой повече уют в самотността не е усещал 

сраснал съм се с кожата си даже,
ала от себе си навън не мърдам.

Тая нощ навярно пак ще те сънувам,
но всъщност ти не си ми толкоз нужна.
Нужна ми е смешната илюзия,
която си посяла мимоходом
с решителност, каквато само
страстните момичета владеят.


Plovdiv, 14 avg. 2012 – no redact. 1 noe. 2015

Ars Poetica - НЕ БРЪСНАТ ПОЛКОВНИКА

НЕ БРЪСНАТ ПОЛКОВНИКА

Неделя е.
Първи ноември.
Господи, каква неделя!
А никой не се сеща за полковника.
Вятърните мелници на Испания мелят,
а никой не бръсне полковника.

Полковникът получи напоследък
много медали,
той е храбър, пратил е хиляди редници
да загинат славно за Отечеството,
в Пантеона на Славата името му е
издълбано с куршуми и кръв,
а никой не бръсне полковника.


Голям пропуск, уви!
Понеже и полковниците – особено те! –
се пенсионират
и също имат нужда от ласки,
прегръдки,
венци,
чаша вино
и целувки от страна на простолюдието.
А си струва да поменуваш Отечеството
и неговите защитници –
полковниците достойни.

Но що да кажем на ухиленото до уши старче,
което на тоалетната чиния седи като на трон
с увесени на шията ордени и медали,
освен да му кажем, че днес е неделя
и светът предпочита обикновени неща,
например – да прави любов.
Любов, Боже мой!
Защото днес е неделя.

Пловдив, 1943 г., бул. Руски.  Млади мъже, сред които баща ми (крайният вдясно)

Plovdiv, 1 noe. 2000 – redact. 1 noe. 2015