ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1349.)Нямам нищо друго, освен теб на земята./ Не допускай да ме обгърне студът!/ Много далеч сме все още/ и без значение къде./ Покажи, че те има!/ След много време вкрая на една гора –/ гората на спомените,/ появи ми се неочаквано./ Хвани ме за ръка/ и да се спасим. – Жак Превер (1900-1977)
14 maj 2008
ВИРТУАЛЕН ОБРАЗ*
Нищичко не знам за теб, а и ти – за мене;
в делничната сива дреб те чета смутено.
Скучен влачи се денят с делничните драми
и откривам да стоят пред монитора си двама.
Сякаш е пред мен в нощта най-добрата фея,
аз пък пък Дявола с рога, току-виж се влюбя в нея.
Виртуален свят, уви! – хванати сме в мрежа –
Интернетът ще заври виртуално нежен...
И защо ли да не спрем сладкото безумие:
аз към тебе, ти към мен, само думи-думи?
Като прелетни ята думи полетяха
сред кошмарите в света да си дирят стряха,
да си мисля цели дни ти с какви очи си
и с какво ли ме плени, че за теб си мисля?
Пловдив – европейска културна столица 2019
Илюстрации:
- Пловдивският римски театър.
- Актрисата Ан Хатауей (1982)**.
–––
* Текста непознато момиче (жена) от Русе преди години качи в Интернет като
разкошен клип с мелодия, но вече не успявам, уви! – клипа да открия. Но пък
открих, че в мимолетното щастие има нещо божествено.
.jpg)
