ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1162.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1162.)

 О, знам, че се лепят като мухи на мед/ и знам кой с тога важен се намята,/ и знам, че злото има бърз разцвет,/ и знам как чакат дренки от върбата.* – Франсоа Вийон (1431-1463...?) 

  08 maj 2019 

ОПЪНАХ ТРАНСПАРАНТ ГОЛЯМ

Опънах транспарант голям

върху строящия се блок:

"Любима Ани, тъй съм сам

без твоя чар и ум дълбок!" 

Насрещу нейния балкон

рискувах си живота аз,

придвижвайки се пълзешком

до най-високия перваз. 

"О Ани, в моя тъжен ден

едничко слънце, обич, страст,

ще се омъжиш ли за мен,

че много те обичам аз?"

Уви, дали не ме разбра

или комшийките й зли

на подбив като на ура

коварно взели я, дали?! 

С дъжд есемеси ме заля –

"Глупак! Наивен, жалък тип!

Не знаех, че си тра-ла-ла,

не аз, а Бог да ти прости". 

Сега свещички паля сам

и попа с леден взор следя –

от мен неверник по-голям

eдва ли има на света.**

Пловдив – eвропейска столица на културата

Plovdiv, edited on 18 jan. 2023

Илюстрации:

- Според СЗО, любовта е психично заболяване.

- Симпатичният прототип на тази нежна творба.

–––

* БАЛАДА ЗА СМИСЪЛА НА НЕЩАТА

(продължение)

        ...знам дървото, видя ли смолата,

           знам кое и как да го прахосам,

           знам лентяя и потта пролята –

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Знам на ближен ризите безчет,

  знам и колко расов е абата,

  знам и монахиня с луд късмет,

  знам го господаря по слугата,

  знам ги номерата във играта,

  знам как лудият заглажда косъм,

  знам на много бурета вината –

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Знам дръглив катър и кон напет,

  знам какво е пяна на устата,

  знам жените и за мой късмет,

  знам кого го бие днес парата,

  знам наяве и насън нещата,

  знам със ерес как да ви ядосам,

  знам, че Рим е пъпът на земята –

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Ваша милост, блъскам си главата,

  знам кое и как виси на косъм,

  знам, че песента ми е изпята –

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Превод от фр.: Васил Сотиров

** ...Дал обет преди години, когато направил жест към приятелката си; тя, обаче, не само не му оценила жеста, ами изоставила влюбения. За да я омилостиви, окачил върху фасадата на строежа срещу балкончето й огромен афиш: "Ани, обичам те, върни се!" Шашната, Ани, като осъзнала, че посланието е към нея, крайно разгневена, пратила есемес: "Върви на майната си, всичко свърши". Бел.м., tisss.