събота, 18 ноември 2017 г.

Опити – СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА

СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ 
НА ДУХА

    Старостта е състояние на духа, тъй че защо трябва да Ви измъчва, ако имате още мечти, ветрове в ума, плътски и всякакви други желания! Затова бракът (т.е. семейното съжителство) ме плаши... Единият от двамата почне ли да се уморява, дърпа и другия подир себе си в онова печално състояние, когато споменът изглежда по-красив от мечтата.

    Едно далечно лято ми се наложи да ремонтирам покрива на старата къща в Тригорци, село на двайсетина километра от Балчик. Когато вдигнах керемидите и започнах да разковавам нагнилите от дъждовете и слънцето дъски, под някои от тях с изненада откривах костици от врабешки телца... И тогава си помислих нещо, което сега ще Ви съобщя, защото такива мисли не се забравят: врабците се бяха сгушили да умрат встрани и далеч от цвъртежа на шумните врабешки ята. 

    Какво благородство, Боже мой! 

    Докато си в шоуто, наречено "живот", няма място за отчаяние и приказчици за старост. Два дена се чудех как да го кажа. Нима оставихме в миналото желанието да се любуваме на женска плът и чар, да ни изкушават целувки и любовни прегръдки?! 

    Бъдете здрав и самоуверен!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 2 аvg. 2006 – 19 noe. 2017

Илюстрации:

горе – с Пламен Желязков (1947) – художник и колега в първото училище, където ме пратиха след изгонването от вестник "Комсомолска искра". Пламен или г-н Памполин, както го наричат състудентите му сред пловдивските художници ми подари за един Гергьовден картина с изрисуван на нея... магарешки трън. Като го питам от какъв зор магарешки трън, каза: Ами това си ти с твоя характер.

долу – с Васил Бармов (1943) – печатар метранпаж на вестник "Комсомолска искра" и добър приятел. Кръсти сина си на мое име, за да приличал на мене по нрав. Така ми отговори, като го попитах що не кръсти сина на баща си Никола.

Ars Poetica – МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

Лежахме в леглото и каза Мария:
Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен!
Заплака Мария, аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола,
по-гола не бях я съзирал до днес;
в окото ми сякаш заби се топола
и даже по-лошо – заби се цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как сресва и въси чело;
тя беше все още уж мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло.

Такава – разкошна, омайна и сладка,
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи накратко,
в кръв удавил бих грешната своя душа.

Когато Мария там другаде нейде
открие достойния верен жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм, значи, отдавна убит.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 18 oct. 2001 – edited 18 noe. 2017

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...