Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 16 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (6.)

  …Защото, мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. (гл. 4, ст. 9-14). Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? (...) Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина. (гл. 5, ст. 6 и 8)*

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (6.)
    02.06.2000. 

  Фразичка, изречена от Глория, докато препускала по училищния коридор сред рояк любопитни съученици да си получи подаръка... Та Глория изкрещяла: "Я да видя кого пак ще бия!" И как съответства тя на изреченото от майката Вутова-Бутова пред инспекторите: "Настоявам той, като учител, да се извини на дъщеря ми. Така тя ще получи един добър урок в живота. Не се ли извини, консултирала съм се с двама добри юристи, макар да не ми се ще да предприемам по-сериозни действия срещу него. Но ако се наложи..." Фразата на щерката е изчистена, звучи в известен смисъл свежо, докато фразата на майката е "Плетение словес"**, витийна, гъвкава като змия. Ами жалбата до Министъра Методиев! Проблем от жизнено значение за държавата.

  Двете реплики документират отношение към света, манталитет. В политическия ни живот някак странно напомнят фразички от еуфорични лозунги:
1) Ний пак сме тук! на преустроилите се партийци комунисти; или 2) Кой не скача, е червен! на нахъсаните под трибуните на СДС маргинали. Думите на "Сюзън" впечатление не направиха на инспекторите от регионалния инспекторат по образование, а изкрещяното от Глория приеха, че не ще да е истина, щом майката настоява, че дъщерята не лъже. Какво, че тази закана твърдят да са чули шестимата петокласници Ивайло Ангелов, 
Христина Манолова, Георги Юруков, Ирина Онова, Радостин Димитров, Симеон Чобанов!

  Емилия Бутова-Вутова за пръв път видях в инспектората – при разговора, в който можех и да не участвам. Каква длъжност заема Бутова-Вутова, къде? Нищо не знам за нея. И си мисля: учителят е обществена фигура, не подробност от пейзажа, а личност с особени функции. Доста народ го вижда какво върши, как говори, как си носи дрехите, как си пие кафето, как кашля или мълчи, как гаври и унижения пропуска край ушите си. Не-е, не е случайна личност учителят, но това тук разбира ли се?

  Пък може и да не ми е работа да задавам въпроси. И на себе си захванах да се чудя: Какво правя в този Регионален инспекторат? Пред Глория (латинското Gloria значи Слава; спомните ли си хилядолетния възглас
Sic transit Gloria mundi Така отминава световната слава. "Слава" в този случай е ключово понятие. Суетата непременно се стреми към слава. Помня ги онези лозунги: "Вечна слава на героите", "Слава на БКП", "Слава на КПСС", "Славната и нерушима българо-съветска дружба", "Нашият славен възход към комунизма", "Славните марксисти-ленинци", "Славните гробокопачи на капитализма", "Славните герои на комунистическия труд". И какво общо с живота има всичкият този камуфлаж, всичката тази вата, т.е. подплънки, които трябва да очертаят мъжествени рамене, липсващи иначе под празничния костюм за пред множеството по стъгдите на света?

  Та пред Глория още отсега пътят е застлан с килим от унижени и оскърбени. Отрано я готвят да отстоява на всякаква цена, да е жестока, да не прощава, да не се смирява пред нищо и с всякакви средства да мачка, да мачка, да мачка. Виждам подир години как от това грижливо отглеждано, зорко охранявано интелигентно хлапенце израства бъдещият лидер, чистак нов някой Иван Костов, Командирът на политическа партия, безскрупулният Бизнесмен, Командосът от специалните части на Партията, изобщо, господарят на Държавата, егоист с високо съзнание за собственото си аз, вероятно истинският, Героят на новото време.

   
04.06.2000. 

  В петък след занятията поканих родителите на моите ученици в класната ми стая. Четох им преписани на пишеща машинка записки по Случая Глория. Предполагам, родителите, които не се появиха, наистина са били възпрепятствани, не са си рекли: Какви са тези глупости, защо ли този даскал ни губи времето, като нищо няма да се промени! Предполагам, макар да не съм сигурен дали точно това не ги е спряло.

  Научавам – вече от майките, какво рекли децата им вкъщи. Особено разгневени са жените от начина, по който – привиквани самички пред тримата йезуити едно по едно, уж за да не си влияят едно на друго при изясняване на Истината, осмина от класа ми били убеждавани да съкратят автентичните гневни реплики на Глория, по-ясно казано, принуждавали ги да преиначават, да лъжат. Ето я ситуацията... Директорският кабинет. Влиза 11-12-годишното хлапе и вижда трите най-авторитетни персони в училището – 1) административната власт, 2) училищния психолог, 3) председателката на единия от двата учителски синдиката Наси Маркова – даскалица по география. Г-жа Маркова като че ли тук е случайно и за да успокоява обстановката. Но ето как протича разпитът на 11-годишния Ивайло Ангелов. 

  Карат го да напише какво е чул от Глория. Когато възпълничкият Ивайло записва: "Дръпни се да мина бе, тлъст педал", педагогическият съветник г-жа Йоана Георгиева, която внимателно занича иззад рамото му какво пише, казва: "Ивайло, я мойто момче, задраскай последните две думи". Вземат му листа, нов лист слагат пред него, и когато Ивайло пише "Махни се да мина..." и спира в колебание, намесва се председателката на СБУ към КНСБ в училището географката Наси Маркова:"Хайде сега, моето момче, сложи удивителна! Я, как чудесно се получава!" Четири пъти нареждат на Ивайло да разказва една и съща случка, как Глория с шутове го изгонила от училищната спортна площадка. В разговора два дена след формения следствен разпит на учениците ми, в инспектората училищният психолог, госпожата с името на ап. Йоан обявява: "Четири пъти чух различни версии от Ивайло Ангелов. Така че на децата не може да се вярва, понеже си противоречат, което значи – или че са манипулирани, или че казват онова, което желае да чуе възрастният. В тази възраст психиката им е такава: силно желаят да бъдат харесвани".

  От разпита в директорския кабинет едно от девойчетата – петокласничката Илияна Видева, изнася още нещо любопитно: психоложката до такава степен се вживяла в ролята на следователя Свидригайлов***, че в един миг училищната шефка Аделина Игнатова изсъскала към престараващата се Йоана Георгиева: "Прессстани! Ако не престанеш, ще те изгоня от кабинета!" При разпитите на децата синдикалната лидерка Маркова обръща всичко на майтап, киска се, изречени от децата противни фразички на Глория й създават ведро, весело, приповдигнато настроение.

  Това е от споделеното между разпитваните деца и родителите им у дома. Не съм бил на разпитите, научавам тези подробности на родителската среща в петък. До срещата ми с родителите, понеже не съм знаел за форменото следствие, водено зад гърба ми, мислех си, че – като защитавам учениците си, защитавам и учителското съсловие, а и самоуважението, достойнството на всеки колега. И какво се получава! Виждам се сред объркани момчурляци и девойчета, сред притеснени ядосани родители, опасяващи се от всякакви неприятни последици за детенцето им, дори и само заради факта, че са ми казали какво са чули у дома. Тревожат се защо съм разбунил гнездото на осите, какво ли добро мога да очаквам с тази донкихотовщина, с тази наивна вяра в доброто!

  Щеше ми се да защитя позицията на младата училищна шефка, обвинена от Бутова-Вутова и двамата печени чиновници в нашия Пловдивски регионален инспекторат Георги Хаджиничев и Илияна Заркова, ала оказа се – от страх или от малодушие, тази, която тръгнах да защитавам наред с моите ученици, съвсем не ми е помагала. И какво принудило училищният директор да се притеснява от Бутова-Вутова? А може би не от Бутова-Вутова да се притеснява, а от чиновниците в местния инспекторат? Ами онези двама: Хаджиничев и Заркова, те от кого пък са наплашени? Могъщо животно от върха на Държавата ли се е размърдало, или това ни е демокрацията? Толкова непосилно ли е да се разбере, че чрез натиск върху двайсетина деца амбициозна дама се е втурнала да руши не просто какво да е, а Училището, като храм на нравствеността и културата!

  И се обръщам вече към мен си. Ами ако Бутова-Вутова е права; накъде си тръгнал, драги! Мнозина не биха ти простили донкихотовщината, дори и да докажеш истината. Мнозина тук вече са се приспособили или са в процес на приспособяване да живеят мижаво, как дойде, в атмосферата на духовна смрад. И точно приспособилите се няма да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Проблем оттук насетне ще ти е да докажеш, че и ти си един от тях, въпреки мизериите им, че от обич именно към тях – съгласилите се да бъдат натикани в кучи гъз, до смърт унижавани от новите властници, от новите Герои на деня, не бива да ги настройваш срещу себе си, а оттам и срещу представата ти за човечност, което ще рече: за справедливост.

   Следва


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 17 jan. 2019
Илюстрация 
горе: Ап. Павел (5-67 г. от Хр.).
___
* Из Първо послание на ап. Павел до коринтяни, стр. 1407 от Библия, изд.1993 г.

** Израз, въведен от Евтимий Търновски, означава витийно слово.
*** Ключов образ в класическия роман – основа на цялата световна психологическа научна и художествена литература, "Престъпление и наказание" на Ф. М. Достоевски. Бел.м., tisss.