ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (721.)
Опасностите са предизвикателство за любовта; сигурност, спокойствие или уют я разочароват и тя полекичка си тръгва, ако не се обновява. – Аноним (1947)
12 oct. 2010
ОПАСНОСТИТЕ БУДЯТ ЛЮБОВТА
Снощи те сънувах, пак: за кой ли път!
Бяхме с моята стара кола по тесен път,
когато някакъв безумец в камион голям
се размина с нас двамата на косъм там.
Изкрещях му: Волана завърти, глупак,
че ще ни размажеш в този пущинак!
После спряхме в някакъв унил квартал,
затънал в тиха смрад и първобитна кал.
Бях толкова объркан, толкова смутен,
когато те усетих притисната до мен,
и рекох си наум тогава: Боже мой, защо
неприятностите толкоз са ни нужни –
едва сега разбирам как били сме чужди,
докато най-внезапно наяве или насън,
не ни споходи неочакваното Зло,
Любовта да призове с камбанен звън,
да отзвучава над сънливото легло,
когато дъждове от мрак валят навън!
Пловдив – най-древното жизнено селище в ЕвропаPlovdiv, edited on 10 sep. 2021
.jpg)
.jpg)
.jpg)