Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 14 февруари 2017 г.

Ars Poetica – ОТНОСНО ЛЮБОВТА

ОТНОСНО ЛЮБОВТА

Като човек, какво да правя –
и аз от някой имам нужда,
жена ми трябва, но такава:
дори и малко дива, чужда.

А може би по-харно ще е
съвсем да сме си непознати,
да можем някак двама с нея
на чисто да сме във играта.

Да няма "Помниш ли оная?",
да няма "Любиш ли го още?" –
и вместо светло да мечтаем,
да ровим в миналите нощи.

Посегна ли да я прегръщам,
посегне ли да ме целува,
да знае бедната ни къща:
любов с пари се не купува,

любов от спомен се не буди,
любов не значи "Длъжен си ми!"
Любов – това е малко чудо
и самота със твойто име.

Когато вятърът в олука
навява мраз и люта зима,
дори и да те няма тука,
да ми е топло, че те има.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 14 fev. 2016 – edited 15 fev. 2017

Ars Poetica – СОРЕН ЛЪЖЕЦА

СОРЕН ЛЪЖЕЦА

В къщурката под големия кестен зелен
в самия край, сред боклуците на квартала
самичък живееше добричкият дядо Сорен,
педя душица, две педи – брадата му бяла.

Сбирахме се хлапенцата от няколко махали
да послушаме как дядо Сорен ще ни лъже
как ходил в далечни земи,
как вършел купища бели,
как срещал хора разни от кол и от въже,
как от невероятно заплетени положения
само с арменска хитрост се измъквал,
проникнал, да не повярваш, и в самия Пъкъл,
посрещнат от дяволите космати, рогати
и
тях метнал, разбира се, без да си изпати.

Друг път
разправяше за чудните Райски селения,
за онези там необясними небесни знамения,
предвещаващи точно това или онова, 
което ще се стовари върху нечия луда глава,
или някому ще му се усмихне щастието
 ще се събуди на сутринта ужасно богат
 и ще я кара само на боза, баклава и пасти,
и ще носи костюми от най-скъпия плат...
 
Подир обяда – вместо да спим по леглата си,
скришом от нашите майки, от бабите
се измъквахме и търчахме
пак там,
в запустялото дворче с големите кактуси 
при Сорен Лъжеца, който живееше сам.


И значи, шепнешком той ни разправи 
как срещнал случайно на улицата веднъж 
странен, изпусталял и опърпан мъж;
и онзи му поискал поне коричка хляб.
Бил кожа и кости, ама толкова слаб,
че Сорен,
 който в онзи най-случаен момент
случайно нямал и залъче хлебец,
изтърчал при бакалина, тоже арменец,
и го помолил: Таквор, дай малко хляб,
че онзи човек там, зад дувара отзад, 
като гледам, душа бере.
И Таквор рекъл: Е, ми добре!
И му дал естествено.
Обаче хлябът, който знаем: е бял,
бил чер като въглен, и не само това,
недопечен бил, влажен, мухлясъл.

Какво си ми дал? – изкрещял Сорен Лъжеца.
Каквото си заслужил!  отвърнал хитрецът.
И какво да стори бедният Сорен,
с този комат търчи при госта необикновен.

 Ала госта вече никакъв го нямало,
независимо че Сорен крещял, врещял,
подскачал, дерял си гърлото, 
косите си скубал,
заничал зад бурена и тръните край оградата
и зад кактусите големи, зелени
на двора...

Същата вечер се извила буря там горе, 
в небесата над Пловдив, 
разтресъл се Джендема, 
развълнувала се земята 
като същинско море,
и от забуления с прахоляци свод
треснала светкавица и Сорен видял
бакалина Таквор как се щура обезумял
по двора
и кълне насъбралия се беден народ,
че му е подпалил милия имот. 

Ей тъй ни омайваше Лъжеца Сорен – 
педя душица, две педи брада,
най-добрият човек, ако питате мен,
но и аз го сънувах като
Дявол с рога.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 2 uni 2000 – edited 14 fev. 2017