ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (967.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (967.)

  Отначало те пренебрегват, после ти се подиграват, после тръгват да воюват срещу теб и накрая побеждаваш! – Махатма Ганди (1869-1948)

  23 sep. 2005

ОТСТЪПИ, И ЩЕ ГО ИМАШ

  

  Чета, общо взето, внимателно книжлето "Диагностика на кармата" (част X) от Сергей Николаевич Лазарев, плътни около 150 страници текст във формат 10 на шрифта New Times Roman. Миналата неделя в телевизионното предаване на Драгомир Драганов, Драго Чая – гей и дебеланко с приятно самочувствие и обич към света, видях същия Лазарев, тъй да се каже физическия му лик. Симпатичен, дяволит, с аристократични маниери и игрива, лисича хитрост в излъчването. Последното ми навея усещането за физическа прилика с чешита поет и зарзаватчия от близкото до Пловдив село Рогош, все едно видях чаровен брат близнак на великия тарикат. Имам слабост към този тип персони заради претенцията им да ми съобщават Истини от кухнята на Господа Бога. Това са т.нар. родени артисти, хора с талант, т.е. тънка наблюдателност и дар-слово. Чета си, значи, част десета от "Диагностика"-та на Лазарев (1952) и току ми изгрява ту едно, ту друго парадоксално по вид несъгласие с известния автор. По подобен начин преди години се зарових в текстовете на Петър Дънов (1864-1944). Въодушевлението, с което се появяват пред публика този тип гневни "говорители на истини от последна инстанция", априори ме изпълва с подозрение. Впрочем, ето мои си открития, родили се като съпротива, като вид интуитивна реакция от прочита на въпросната книга:

   - Колкото повече ти отнемат, с толкова ставаш по-богат.

   - Божественото се проявява в миг на върховно унижение.

   - Човек не бива да прониква в непознатото с претенция, че ще търси Абсолютната Истина. Човешката форма на познание поначало е половинчата и в никакъв случай не е крайна, именно за да се съхрани животът, оптимизмът на мимолетното и постоянно менящо се динамично равновесие. Тази хармония, баланс непрекъснато се нарушава, за да ни зареди с енергия за живот. В такъв смисъл изречено, колкото по-значителни са загубите ни, толкова по-значителни са и придобивките в духовен план, стига да не струва такъв тип познание живота ти, като част от живота на планетата.

Сергей Николаевич Лазарев (1952)

  За разлика от Дънов, Сергей Лазарев ми е симпатичен. Да оспорвам прозренията му ми звучи игриво, понеже и у него откривам сродно на собственото мое преднамерено нехайство при изследване на духовността. Всъщност, това не е нехайство, а отваряне на интуитивното за потоци информация, за провиждането иззад облаци информация, кръжащи покрай или минаващи през самото сърце. Аман от рефрена за Божествената Любов, аман от фанатични призиви за стремеж към Бога! Любовта е свенлива, когато е дълбоко преживяно тайнство и празник за духа, и оттам – за душата. От затаеността за секунда проблесналият поглед на влюбеното в теб момиче излъчва много повече божественост от всякакви гръмогласни настойчиви призиви и декларации за чувства. Отблъскващо за мен е призоваване на Бога под път и над път, изразено с човешките уста и на най-усърдния праведник под небето. Версиите на крепка религиозност чрез речи отстъпват по благородство на източноправославната ортодоксия именно в този пункт, струва ми се.

  Ап. Павел*, когото католическият свят показно въздига, е строг, но смирен учител; виждам го като човек преди всичко, не като богоизбран. В това е величието на Духа, докато останалите луксозни и пищни форми на черковния ритуал са чисто човешката ни слабост към показност, към пищните узрели женствени телеса на госпожа Суета.

  Пророчеството, ясновидството или интуитивният подход по рождение са заложени у всеки обикновен човек. С. Лазарев очевидно ни помага да проумеем по нещичко от себе си, как да се самоусъвършенстваме, как да научим да се пречистваме чрез Духа. Но Третата от Десетте Божи повели гласи: "Не изговаряй напразно името на Господа, твоя бог". В тези 150 страници на част Х от "Диагностика на кармата" представата за Бога непрекъснато ми я навират в очите, та започвам да си мисля, че същинският Бог извира отвътре и понякога – лично за мен ще го кажа – е причината да рискувам, като запратя камък в блатото на отчаянието и малодушието, които усещам наоколо. Вижда някой страхливец, че достойнството си можел да отстоява с ядно несъгласие спрямо Силата и Властта, понеже знае, че и аз като него съм уплашен, защото не съм белязан със звездичка на челото и че съм същият като него: и аз изпадам в малодушие, обаче в състояние от време на време да се изправя срещу тарикатите от всякакъв калибър. Вижда моят обикновен събрат това нещо, което показвам как се прави, и то за него е обнадеждаващо. И той може да излезе от присъщата си страхливост – да назове със собствените им имена разните форми на унижение, както и имената на онези, у които е съзрял духовни струпеи – предателство, възгордяване, лъжа, грубост, лицемерие и пр. На снимката горе съм десетгодишният хлапак с белите гащи, вдясно наредил се в строя зад рапортуващия, който е фронтално към обектива. 

 

  Втори ден съм с книгата на Лазарев. Водим с него, тъй да се каже, спокоен диалог и духовната му аура ми се нрави. "Ето достоен опонент за моите си философствания и психологизми!" – мърмори у мен самолюбивото "аз". По индукция от прочетеното до страница 116. (от общо сто и петдесетте) изплува следната психографика на мястото, където учителствам от далечната 1983 г. В психологическа общност на разнопосочен състав от около 850 общо ученици, плюс учители, помощен персонал, администрация е образът на незабележим свенлив човек, преживял стресова ситуация, и общо взето неустроен, неутвърдил се в собствения си живот на простосмъртен. Този образ може да бъде обичан от всички, независимо от личните пристрастия, понеже нищо не иска, не настоява, не ангажира света във видимия спектър на битието. За да бъдем повече добронамерени помежду си, достатъчно е, че го има сред нас. Това е Любовта, струва ми се, която може да ни обедини и насочи какво да сторим с хаоса и безобразията на възкачилите се над нас в собствения ни живот, в собственото ни отечество.

  Защо очакваме отвън решението на общите за нас проблеми?! Не е ли този именно простосмъртен най-непретенциозният, най-нежният ориентир за нас, при условие че сам не съзнава доколко присъствието му ни променя и хармонизира? У себе си всеки диригент носи най-прост уред, без който не може да се постигне хармония в музиката. Достатъчен е един верен тон, откъдето да започнем пречистването от натрупалата се в тези нервни тридесет години прозаична битова и душевна шлака. Всъщност, не е ли Любовта най-великият ориентир в човешкия ни свят?

  Отстъпи, и ще го имаш! (Мое лично откритие.) Тъй силно желаеш нещо (или някого), че ставаш роб на страстта за притежание. И естествено вече не си същият (същата), а деформирана кукла на конци. Любовта е непредсказуема, ала отива при онзи, който е самият себе си, не макет на удобен манекен. Мисля си, че Лазарев не бива да свързва с нишка човека и божеството. Образът на Бог в представите ни е помощно средство: задава посоката, не задава пряката свързаност с по-висшия вид духовна субстанция. Свободата е драматична ситуация на личен избор, а не заповед свише. Със заповеди свише как ще ме принудят да обичам когото и да било?! Импулсът трябва да идва от дълбините на душата ми на простосмъртен, а не да ме сковава от страх. Категорично моят бог (общият за всички ни Господ) си е у мен: и цял живот съм се съобразявал с Него, без да се чувствам верноподаник или богоизбран. Напротив, в моменти, когато себе си съм пренебрегвал и болезнено аз сам съм си дърпал юздите, смирявал съм бесовете си, чувствам Го до мен, не само в душата си.

 В заключение след всичко дотук изречено: фанатикът, безпределно самоувереният в тълкуванията си "праведник", атакува същността на Вярата и на Духа. Едва ли има перспективна добра идея, която фанатизмът не е опропастил и превърнал в окови, в затворническа килия за духа, в крясъци за сметка на човеколюбието. Кълнат се в Бог на висок глас вероятно защото не съзнават, че без доверие към човека Вярата е низ от коравосърдечни препоръки, забрани, унижения.

  Отказвайки се от биене на чело и изричане на клетви за отдаденост и вярност към Бог (който и отказ непрекъснато съм изразявал досега, вече отвъд моите си петдесет години съзнателен живот), в действителност Му давам правото да ме посещава като прилив на тиха нежност към живия разкошен свят наоколо.** И в този миг дяволчето, което живее от най-ранното ми детство в самото дъно на душата ми, онзи някогашен филибелийски хлапак с изранени колене и сълзички в очите, чувам го да възкликва: "Ай, в какъв затвор зъл проповедник може да превърне дори Божествената любов!" 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 apr. 2022

Илюстрации:

- 1957 г. Утринна проверка на Панагюрските колонии.

     - 2022 г. Паметникът Альоша, символ на моя Пловдив.   

___

* Немски криминалисти съставили фото-робот за облика на ап. Павел. За тази цел използвали документи, предоставени им от Михаел Хеземан, богослов от Дюселдорф, дълги години проучвал живота на апостола. Хеземан събрал много материали: исторически справки, данни за възрастта на ап. Павел, за семейното му положение, за пътешествията му и пр. Оказало се, че резултатите представят апостол Павел като нисичък на ръст, светлокож, с изострени черти на лицето и големи очи. Роден е в Тарс (днес, Турция). Най-жестоко преследвал християните до чудното му приобщаване към Христовата вяра, откогато става най-ревностен християнски защитник, проповедник и апостол. След обръщането си в Христовата вяра сменя името си на Павел, а според по-нова хипотеза, промяната е наложена, затова че е бил формално осиновен от Римския управител на Кипър, за да бъде спасен от преследването на юдеите.

Ап. Павел (полицейска възстановка)

** В личната си поща отпреди петнайсетина години открих послание от фратер Стефан от Великобритания, гостувал в Пловдив по повод богословска конференция, отседнал в местния хотел "Лайпциг". Учуден бе, че размишленията ми, които по онова време публикувах в сайта all.bg за православието и прочие, до голяма степен съответствали на личните му размишления за бога и вярата. Съжаляваше, че пропуснал да ми се обади, докато бил за няколко дни в родния ми град. Бел.м., tisss.