ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (604.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (604.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.

  03 avg. 2012.

ПЪТЯТ КЪМ ДИОНИСОПОЛИС

Балчик, сред сипеи и вятър,

край залив романтичен град,

на любовта амфитеатър,

далечен и така познат!

Златисти плажове и крясък

на гларуси, и мараня

с изтичащия ситен пясък

през август в образ на жена.

Балчик на вино и веселие,

таляни, сладичко безделие

с жужене на пчели в лоза

под гроздовете на греха.

Днес триж по-жив, опиянен,

усещам – викаш ме и мен

и тъй си ми необходим,

че всички пътища към Рим

не водят, а летят напук

към всичко мило, родно тук

и аз политам окрилен

към спомените вътре в мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 maj 2021

–––

* Древното име на Балчик, полис на тракийския бог на виното, любовта и веселието Дионис. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (603.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (603.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.

  27 maj 2000.

СМЪРТТА НА ЕДНА МУХА 

Тя си летеше щастлива, безгрижна

и леко й беше на душицата книжна

сама да живее с нектар или мърша,

тъй че да нямат никога свършване,

да жужи, да досажда,

закачливо да бръмка

у дома покрай масата

или нейде навънка

сред дърветата цъфнали,

над горски поляни,

край мочурища здрачни,

от живота пияна,

пияна от зряло грозде,

от запръжки и сосове,

над вирнати носове на разни босове

или пикираща над ушенцето

на сакатия или на детенцето,

което скача подир майка си като конче,

стиснало в ръчичка зеленото клонче

от люляковия храст,

зад който едни бездомни влюбени

се прегръщат и се целуват като изгубени,

и поради огромното си вълнение

не усещат как бързо разваля се времето

и значи, изведнъж по тревите и по листата

плисва дъжд, извива се вятър...

 

Тогава – решила да ги подсети,

мухата започва да им каца по носовете.

И мъжът, разбира се, крайно изнервен,

обхванат от гняв, насекомото перва,

решително се навежда над земята

и с пета размазва мухата, която

нищо лошо – нали! – не бе му сторила.

 И момичето вижда това... Ококорено,

озадачено,

естествено хълца и плаче,

не казва защо страда обаче.

И онзи ръб, онзи тъп, онзи убиец гаден

полека лапата си върху рамото й полага

и пита невинно с отвратителния си глас:

– Нещо неприятно ли ти сторих аз?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 maj 2021