четвъртък, 27 май 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (604.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (604.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.


  03 avg. 2012.
ПЪТЯТ КЪМ ДИОНИСОПОЛИС

Балчик, сред сипеи и вятър,
край залив романтичен град,
на любовта амфитеатър,
далечен и така познат!

Златисти плажове и крясък
на гларуси, и мараня
с изтичащия ситен пясък
през август в образ на жена.

Балчик на вино и веселие,
таляни, сладичко безделие
с жужене на пчели в лоза
под гроздовете на греха.

Днес триж по-жив, опиянен,
усещам – викаш ме и мен
и тъй си ми необходим,
че всички пътища към Рим

не водят, а летят напук
към всичко мило, родно тук
и аз политам окрилен
към спомените вътре в мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 maj 2021

–––

* Древното име на Балчик, полис на тракийския бог на виното, любовта и веселието Дионис. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (603.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (603.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.


  27 maj 2000.
СМЪРТТА НА ЕДНА МУХА 

Тя си летеше щастлива, безгрижна

и леко й беше на душицата книжна
сама да живее с нектар или мърша,
тъй че да нямат никога свършване,
да жужи, да досажда,
закачливо да бръмка
у дома покрай масата
или нейде навънка
сред дърветата цъфнали,
над горски поляни,
край мочурища здрачни,
от живота пияна,
пияна от зряло грозде,
от запръжки и сосове,
над вирнати носове на разни босове
или пикираща над ушенцето
на сакатия или на детенцето,
което скача подир майка си като конче,
стиснало в ръчичка зеленото клонче
от люляковия храст,
зад който едни бездомни влюбени
се прегръщат и се целуват като изгубени,
и поради огромното си вълнение
не усещат как бързо разваля се времето
и значи, изведнъж по тревите и по листата
плисва дъжд, извива се вятър...
 
Тогава – решила да ги подсети,
мухата започва да им каца по носовете.
И мъжът, разбира се, крайно изнервен,
обхванат от гняв, насекомото перва,
решително се навежда над земята
и с пета размазва мухата, която
нищо лошо – нали! – не бе му сторила.

 И момичето вижда това... Ококорено,

озадачено,
естествено хълца и плаче,
не казва защо страда обаче.
И онзи ръб, онзи тъп, онзи убиец гаден
полека лапата си върху рамото й полага
и пита невинно с отвратителния си глас:
– Нещо неприятно ли ти сторих аз?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 maj 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...