Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 15 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (5.)

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (5.)

   
Продължение от 31.05.

   За трети или четвърти път звъня в инспектората да търся регионалния ни шеф по образованието Павлин Бакалов; предадох на секретарката му, че ми се налага да говоря с него. Казах й да си запише трите ми имена и длъжността "учител", оставих номера на домашния си телефон, та г-н Бакалов да ме търси по всяко време, когато му е удобно; добавих, че с моята жигула веднага ще отида където и когато Бакалов реши. Повторих, важно е да се срещнем. "Да, господине. Нали преди малко ви казах вече, че господин Бакалов не е в инспектората. Обадете се пак в понеделник" – рече секретарката. Дали записа телефона ми! Мисля си, че си е записала.

   Отклонение, Казус из Основи на психологията. Тази "епопея" почва с фразичка. По време на състезание по народна топка в спортния полуден между двата класа ІV-д и V-е Глория подхвърлила: "Вижте я тази камила гърбава! Не може да улови топката. Нищо не може". Казаното се отнася до Даниелка, която едва от седмица е на училище, понеже близо два месеца отсъстваше по болест. Даниелка приказва като мушица, дълго се колебае, преди да отвори устенца, движенията й са наистина плахи, несръчни. Изригналата обида предизвиква Росица, която е председател на V-е, да настръхне. Росето отвръща: "А пък ти си маркуч!" към едрата Глория. И оттам ела, че гледай!

   На пръв поглед силите са неравни. Глория е самичка. Никой от нейния ІV-д не се включва в заяжданията край волейболното игрище. Откъм другата страна са всички хлапета от моя V-е (без непукиста Петър). Парадоксалното за мен е, че в течение на месец Глория се явява активно търсеща навсякъде – във физкултурния салон, по училищните коридори, край главния вход на училището или на улицата... сблъсък с Росица, която веднъж само й се е противопоставила.

   Глория е любимка на класната си, която я сочи за пример на хлапенцата от ІV-д, понеже е интелигентна, едра, силна физически; за такива ученици казваме "роден лидер". Зад този лидер с високо самочувствие обаче освен майката на Глория и класната Виолета Еневска другиго не открих; не само съученици от ІV-д клас, но и децата от жилищния им блок и от съседните жилищни блокове там, където живеят Бутови-Вутови, отбягват Глория за сприхавия й характер. А може би заради онова, което децата интуитивно усещат по-силно от възрастния – склонността у Глория да се представя за нещо, което не е. Да не ставаше дума за хлапачка на десет години, бих отсякъл: хищник в лъскава козина.

   Че как да тръгне да хленчи, да се оплаква момченце на дванайсет – кротушкото Ивайло Ангелов, че Глория го изгонила от училищната спортна площадка с шутове! Как ли възпълничкият Тихомир да разгласява, че Глория му рекла: "Дръпни се да мина бе, тлъст педал"! На кого да се жалват девойчетата от моя V-е клас, когато по стълбища и коридори, в училищния двор, а и на улицата чуват: "А пък тези курви не мога да ги гледам" – изкрещяно! И прочие все от този сорт. В училищния коридор на втория етаж, край стаята на ІV-д Росица била ударена с юмрук в гърба; когато се обърнала, Глория я ритнала в корема и й рекла: "Аз теб ще те пребия!" И Росица се връща с двете си приятелки Нина и Поля. Опитвам да си представя Росето с ръце на кръста – Давид срещу огромния Голиат, и ме досмешава, но и нерви ме хващат. Росица към Глория: "Нали се заканваше да ме пребиеш? Ела сега да се биеш, де!" 

   Това се случва в сряда, 17 май. Какво ли следва по-нататък... Ето какво! У дома Глория разправя: три момичета искаха да ме бият; да е рекла, че е бита, не мога да си представя при такъв нетърпящ и намек за отстъпление характер. На следващия ден майката се появява в училище. Идва по едно време помощник-шефката Радка Пенева, математичка, готин характер, в хранилището на училищната ни библиотека и от вратата още: "Господине, търси ви една хубава майка". Защо съм й на хубавата майка? Майка на мой ученик ли е? – питам. "Не, майка е на ученичка от четвърти клас." Е, не ме интересува хубавата майка точно защото е хубава; не ща срещи с непознати хубавици. Ами че аз тук работя, скъпа!

   Ей, че отговор! Не съм подозирал с кого се разминавам онзи четвъртък, 18 май! Бутова-Вутова казва каквото има да каже на помощник-директорката; Радка Пенева от своя страна веднага след това ми предава оплакването. Обещавам й следващия час при моите петокласници да разбера какво е станало. 

   И така. Едва рекох: Деца, нещо да се е случило тук напоследък? – и първо плахо, после все по-разгорещено един през друг моите хлапета хванаха да се оплакват от неизвестната Глория. Глория на кого крещяла, кого блъснала, кого прогонила, кого ритнала, как им се заканила, че
"ако се наложи майка ми да се разправя, онези трите курви моментално ще изхвърчат от училище". Трите курви са 11-годишните Росица, Поля и Нина от класа ми. Седят трите, гледат ме, устничките им – прехапани.

   Колкото повече слушам пороя от смутени гласчета, толкова по-неясно ми става. Записвам си върху листче от ученическа тетрадка – от подвизите на непознатата ми четвъртокласничка до заканата какво щяла да стори госпожа майка й. И тръгнах да се видя с класната на ІV-д клас. Откривам я във фоайето на по-горния, третия етаж, питам: А бе, Вили, какво ти е мнението за твоето момиченце Глория? "О-о, Глория е чудесно дете – отвръща колегата Еневска и приветливо ми се усмихва. – Виж там, Бояджиев, поговори с онези калпазани*. Ами че Глория е рядко възпитано и умно дете". Да, бе – казвам, – деца са; днес се карат, утре са заедно; ще видя да измисля как да се сдобрят... И се разминаваме с любезната Виолета Еневска; ама не само в буквалния смисъл, разминаваме се оттук-насетне, та ме е яд, че губя в представите си етичен, мил и приятен образ... в дотогавашните ми представи; просто изведнъж видях реалния човек. 

  Виолета Еневска и досега вероятно ще да е категорична, че Глория е идеалът ни за отлично възпитан млад човек, образец, най-доброто, което днешното Българско училище е в състояние да произведе в епохата на циничния ни политически лъже-елит, на надупения срещу лобното място на Левски Азис, законодателят на модата Лорд Бул, чудесната певачка на гетото Софка, както и на онзи фамозен готвач със задебелелия лигаво гласец Ути Бъчваров, хленчещия за любов Веселин Маринов, глезената ненадмината по фасони Николета Лозанова, талончетата, които цялата моя бедняшка, ограбена днешна България усилено търка, за да уцели бленувания милион лева печалба.

   Каквото измислих да сторя, описал съм в предишните редове, както съм описал и продължението, получило се от срещата между моите си илюзии за нравственост и самочувствието на персони homo ludens** от типа Бутова-Вутова, интелигентни, готини като Сюзън Сарандън, а като че ли и по-красотни от американската актриса. 

    
Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 16 jan. 2019
____
* Калпазан(ин) – от тур. негодяй, калпав тип; мързеливец. 
** От лат. играещият човек. Бел.м., tisss.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (4.)

...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат... 


    Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. I, ст. 30-32 


СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ 

(4.)
    

    31.05.2000. 

  Днес за пръв път очи в очи ще се видя най-сетне с майката на клетата Глория от четвърти клас. Срещата ни е в инспектората. Разговор между двама инспектори, Бутова-Вутова, шефката на училището, училищната психоложка, дето само не ме нарече нацист, и аз в качеството на класен ръководител на V-е . Вчера шефката ми съобщава, че нито тя, нито аз сме длъжни да участваме в тази среща, каза и че се колебае дали да иде. Настоявам, че по-добре ще е да сме в шоуто.

  Към сгледата с Емилия Бутова-Вутова и двамата инспектори подхождам като към спектакъл, където ще се види истината, ще се изясни на какъв натиск са ми подложени учениците от моя V-е само заради амбицията на любящата майка да оневини грубиянското поведение на дъщеричката си. Сега, когато записвам това, е един след полунощ, вече е 1 юни – Ден на детето. Намирам, че съм си говорил с глухи и слепи. Съжалявам, че уговарях шефката на училището колко важно е да присъстваме на разговора в пловдивския Регионален инспекторат. За себе си обаче, смятам, че не съм сбъркал, трябвало е до дъно да се потопя в еуфорията на наглостта. Безочие в чист вид не се среща всеки ден, а мен наглостта живо ме интересува. Не съм точно човекът, дето ще изпусне идеален за професионалния вестникар шанс да се запознае с наглостта в най-чистия й вид.

  Дали наглост не е ли силна дума! Не е. И ето защо.

  1. Двамцата инспектори бяха подчертано благосклонни към мадам Бутова-Вутова. Нейните аргументи чуваха, аргументите на училищната директорка Игнатова не чуваха. Дразнеше се г-н инспекторът, че Игнатова му напомняла за административни наредби и инструкции, наблягаше, че именно тя, Игнатова, е длъжна да прояви човещина. Ефектно се палеше този мил господин, чието име тук ще пропусна, но към инспекторката госпожа Илияна Заркова не бих проявил снизходителност. И господинът, и гневната Заркова все се поставяха в ролята на Бутова-Вутова, подчертаваха, че биха действали по същия начин. Напомних, че в училището ни са 1200 (хиляда и двеста) деца и жалко за спонтанно възникналото у тримата инспектори човеколюбие, но налага се да се спазва и вътрешният ред на училището, и изобщо обичайните правила на поведение в общество; и това не им направи впечатление. Нормално за този род редки пернати по нашите земи!

  2. Като ме съпикяса, че дращя нещо върху листчето пред мен, Заркова надигна задник иззад бюрото си, с бодра стъпка дойде да си завре вирнатия показалец в носа ми:
"Много моля да не записвате какво си говорим тук! Не желая утре да си видя преиначени думите в някой вестник!" До онзи момент не бях отварял уста; и гък не бях казал, мълчах като пукал, но вероятно им било известно кой съм* и че не съм само даскал от подведомствения им вилает. За да ги поуспокоя, мазно им казах, че виждам съмишленици у тук сбралите се, и особено в лицето на двамата луксозни господа инспектори, тъй че да не се притесняват; обаче госпожата не се успокои и много рязко настоя, разгневи ми се, зачерви се, с кавгаджийски глас на дърта махленска клюкарка обяви, че ако толкова държа да водя някакви мои си бележки, ще ми се наложи тутакси да й напусна кабинета.

  3. Показаха ни, на мен и на Игнатова, от безопасно разстояние, може би за да не би да й посегна и да я сдъвча, Жалбата на Бутова-Вутова, па си я прибраха. Не си направиха труд да ни предоставят копие, макар разговорът да се водеше именно по тази, отправена с копие до г-н Министъра Веселин Методиев
**, Господ здраве и дълъг живот да му дава!
жалба. Между другото, Бутова-Вутова се оказа доста чаровна и сравнително знойна жена. В лице и маниери пред мен се бе живописно разположила с превъзходното самочувствие и в изящния си блясък Наша родна версия на американската киноактриса Сюзън Сарандън в цялата си женственост. Боже, рекох си, и тази жена страда, че съм й отказал да разговарям с нея!

  4. Със съдействието на училищната психоложка Йоана Георгиева и поради не знам каква причина от нейна страна, инспекторите и Бутова се опитваха логично някак да обосноват тезата, че 26 (двадесет и шест) петокласници лъжат, докато изреченото от Глория е истина, понеже майката Бутова-Вутова настоява: "Моята
дъщеря не лъже, тя е кротко, възпитано и добро дете".

  5. Не обърнаха внимание и че привикваните в директорския кабинет осмина петокласници са били поставени в стресова ситуация, подложени на кръстосан разпит от триумвират следователи като при Инквизицията. Тези събития стават във вторник, 30 май, зад гърба ми, след шестия учебен час на втората смяна. С "възпитаното добро дете" обаче провели разговор в присъствие на класната на ІV-д. Но пък инспекторите ми предлагаха да говорят с Глория в мое присъствие; и естествено отказах. С Глория ли да се разправям, или с тези йезуити тук!

  6. Думите на Глория преди да си получи подаръците, купени с парите на моите петокласници, тази пищна реплика:
"Я да видя аз кого пак ще бия!"– потвърдена от децата в онова шоу, не направи грам впечатление на инспекторите. "Сюзън" рече "Моята дъщеря това не може да го каже", и триумвиратът с училищната ни психоложка Йоана Георгиева отминаха ключовата фразичка. Ритниците, юмрук в гърба, прозвищата Дебел педал, Камила гърбава, Тъпи селяндури, Свине, Курви, които Глория отправяла не само към моите петокласници. Когато Бутова-Вутова по повод тези думички рече: "Бе, чух и аз псувня от едно дългокосо момиче зад гърба си", то бе прието от принципната Заркова по следния начин: "Ето! Казала го е ваша ученичка. Или майката лъже!?"

  7. Заговореше ли училищната директорка Аделина Игнатова, заговорех ли аз, сред инспекторите и Бутова-Вутова наставаше настроение на болезнена досада като пред зъболекарски стол, което се изразяваше с фрази, като
"Ама ние сега си имаме и куп друга работа, не може само с вас, драги, да се занимаваме!" Това не попречи обаче след като ни отпратиха по-живо
по здраво психоложката, мен и училищната шефка, да останат с Бутова-Вутова, за да си продължат мухабета.

  Какво следва от тези детайли? Ами остана ми усещане, че съм бил на боксов ринг (състезавал съм се в този готин спорт) с вързани отзад ръце и в лицето с юмручета ме е пердашила двойничката на Сюзън Сарандън; да ме бие, наред с пренебрежението на онези двама хубавци, които би следвало да са наясно, като преиначават истината, кого защитават.

  Част от репликите, които записах дословно преди Илияна Заркова да разклати показалеца си под носа ми:


  Бутова-Вутова:
"Директорката не ми обърна никакво внимание; думите,
че има хора в това училище, които ще се заемат с моя проблем, мен не ме задоволяват. Разстроена, трябваше да изхвръкна за пет минути от директорския кабинет и да хукна по коридорите да търся към кого да се обърна за помощ. Страшно бях разстроена! Целият ми ден (Бел.м, tisss: 22 май) беше съсипан. Подадох жалба до Министъра на МОН с единствената цел да не се случи нещо подобно и на други родители. Аз не искам драстични мерки. Подхождам изключително от морална гледна точка. И не желая господинът – отправя ми многообещаващ мил поглед,– да-да, аз не желая господинът да бъде санкциониран, но настоявам, той, като учител, да се извини на дъщеря ми пред нейния ІV-д клас. И така моята Глория ще получи един добър урок за живота. Какво пък! И учителят може да сбърка! – изречено с окуражаваща усмивка. – Не по-малко достойно е, господин Бояджиев, да проявите доблестта да си признаете грешката. – Замълча Сюзън, а всички в канцеларията затаяваме дъх. Толкова хубаво говореше! Вече към инспекторите: – Ако той не се извини, не се покая, консултирала съм се с двама отлични юристи, макар да не ми се ще да предприемам по-сериозни мерки срещу него. Ама ако се наложи... Нали съм ясна?" – размахва ми и тя пръстче с чудесно вапцан кървав маникюр.

  Г-н инспекторът преподобният Хаджиничев (все пак ще му спомена фамилията) към училищната шефка Игнатова:
"От вас се иска да проявите човещина, разбирате ли, госпойце!*** И аз съм родител, знам какво е човек да изпадне в такава ситуация. От вас какво се иска! Родител дойде ли, да му обърнете внимание с необходимото уважение. Хайде, стига сте ни говорили само за инструкции и за административни наредби. (Я, кой го казва! – рекъл съм си, та върху листчето съм забил две бая яки удивителни на това готино място от словото на г-н Хаджиничев, когото години по-късно случайно мернах брадясал и в синя заплескана работна манта да обработва документите в пловдивския КАТ за 20-годишния таралясник на моя приятел инж. Тодор Ряпов и да се завира с памучно парцалче в ръчица, отвертка и батерийка в двигателния отсек да търси там някаква само нему известна тенекиена табелка на хамериканската фирма форд, бел.м,
tisss.)

  Категорично не ги разбирам. Настояват, че децата масово лъжат. Чувствам се омърсен от тези хора. Оказва се, че казаното от кой да е наглец тези ненагледни приемат за истина, а като учител на поне двайсетина випуска дотук, хич не съм в състояние да защитя наплашените си, гледани с подозрителност ученици. Това ли е педагогика! Казвам, че със същото основание срещу им тук биха могли да застанат двайсет и шест разгневени майки или татковци, и чувам инспекторката Илияна Заркова: "Е, ма не са дошли, тва какво значи? Дойдат ли, ще ги приемем. Ама не идват! Значи, не се чувстват засегнати".

  Та ето как от храм училището тук става инкубатор за подлеци и подлизурки. Понякога подир проливни дъждове случва се фекалиите от някой стар селски кенеф славно да поемат по бързея към мегдана, а от мегдана
по магистралата. И тогава нормалният простосмъртен българин какво да стори? Захлопва врати и прозорци, свие се в очакване познатият аромат в общественото пространство да се насмърди, налудува и... всяко чудо за три дни, кротичко да попие в нашите българчета или да поеме по широкия бял свят към Европа и с нейните духовни ценности да се омеша.

  Господин Шекспир още в 1600-1601 г. обсъждал и друг вариант: да се появи храбър принц Датски, да влезе в двубой с невежествената стихия, да загине и да ни остави с насълзени очи. За съжаление, а може би и поради натрупания от 53-годишния ми живот дотук**** в България опит от срещи с наглостта, да се правя на Хамлет, дип не ме изкушава. Очевидно тук съвсем не сме Дания, та премълчавах тази история доста години, която днес, когато моят Пловдив е вече – леле, мале!
столица на културата, се случи да излезе на показ. Ангелите тъй решили. Епопеята около Случая Глория и двойничката на Сюзън Сарандън обаче не свършва дотук. Да не би да решихте, че това е краят?

    Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 15 jan. 2019
___
* Член на СБЖ от 1977 г., гл. редактор на един от първите вестници срещу управляващата по онова време БКП/БСП, "Демократическо знаме" (
19.05.1990 до 26.02.1991 г.) печатен орган на Демократическата партия, първата по регистрация след Десети ноември 1989 г. но не фалшивата партия на Стефан Савов (1924-2000), един от йезуитите в българския политически живот през последните десетилетия.
** Веселин Методиев (1957), историк и архивар, зам.министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов (май 1997-юли 2001).
*** Отбелязах, че "госпожа" е официалното обръщение към длъжностно лице в България и уважението налага да се обръщат към училищната директорка не с "госпойце”, което е пейоративна версия на "госпожице". Съмнявам се дали им е известен терминът "пейоративна" (унизителна), но двамата ме изгледаха с искрено отвращение.
**** Когато съм писал текста. Бел.м., tisss.