ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

  28 апр.1997

СЛЕД КОНЦЕРТА

  Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телевизия, та го записах на видеото вкъщи. Седим след концерта двамата с нея в кокетно кафене на тиха уличка встрани от оживения шумен булевард между Сточна гара и Тунела под Древния Римски амфитеатър. Собственикът вероятно – двайсетинагодишен нахакан момък, прави демонстрации, май за да го забележим, що ли. Мята тъпите си шегички, на висок глас си се кикоти, качи си краката с патъците върху съседната маса (баш по американски). Подхвърля тарикатски реплики с претенция за остроумие към пиянде – то на третата маса от общо четирите, задява се с девойчето зад бара в преустроения за кафене бетонен гараж. Накъсо, след като телевизионната камера около една трета от времето, докато Re. бе на сцената, я следеше, глупакът тук ми изглеждаше приятен колкото конска муха. И си рекох, че българинът е в състояние от нищо с много мерак и усилия да направи нещо приятно и после да го съсипе и срине. Чудесен ден. Свежо. Въздухът – резлив, носи аромат откъм дворчетата наоколо, от наскоро развилите се люлякови храсти, които надничат свенливо като момичета. Греещата лъчезарна Re., разтоварила се от напрежението на сцената. И ето, появява се Негово величество г-н Простакът, и тогава някак от само себе си започваш да се питаш: аз какво правя тук? Бяхме си харесали кипрото квартално кафене, но тази подробност развали всичко.

   6 юли 1997

  За сборника "Кардиф"* продавач на сергийка, някогашният й учител по литература, правил аналогии със стила на Вапцаров, а местният поет Иван Вълев** от Стрелци – село на 40 км. от Пловдив, бивш редактор в местното издателство "Христо Г. Данов", важно-важно се произнесъл към Re. за текстовете ми: "Е, това е стилът на Кавафис". Сергиджията, след като час развивал философските си възгледи относно съдбата на хубавите жени и щастието, подметнал между другото, че – много странно, но за първи път открил у Re. излъчване на отлична продавачка на мекици. Демек, защо толкова се интересува как възприемат стиховете ми тези двама търговци на книжки. Бясна беше милата аристократка с благородническа кръв. По бащина линия се явява баронеса в Австро-Унгарската империя, чичо й Патрик – пианист във виенски нощен бар, в чест на раждането й композирал игрива мелодия.

  Изгълтахме в 40-градусовата жега общо три шишета кока-кола, както се изрази тя, "в унес от това определение за продавачката". За гомнарския бръмбар най-готина ще да е гомнарската бръмбарка, утешавам я лицемерно, макар с побеснялата Re. да нямаме нищо против нещастните продавачки на хот-дог, разбира се. Прав е поетът Вълев, че в сборника ми "Кардиф" има нещо и от гърка Константинос Кавафис***... Ама пак там със същия успех някой умник със същия успех би могъл да открие и нещо... от Сесар Вальехо, Албер Камю (нищо, че Камю е прозаик-философ), от Маркес, от Жак Превер и Лорка, от Сафо и от всичката ни най-обща представа за древноелинската лирика, за прокълнатите френски поети Пол Верлен, Маларме, Бодлер, Рембо, и – както твърди колегата в училището доктор на филологическите науки госпожица Венчето (Невена) Ичевска, може би има и нещо, напомнящо Александър Вутимски; що не – бих попитал, напомнящо и Димитър Бояджиев, Уолт Уитман, Пърси биш Шели, Габриела Мистрал, Емили Дикинсън, и изобщо – цялата многообразна вълшебна световна лирика!

  Пак добре, че въпросният ценител на хубавите женички и изящната поезия не ме е причислил към могъщата плеяда съветски и родни певци на "светлото бъдеще и най-хуманния от всички общества строй". Харно поне, че на жарките филигранни строфи на Венко Марковски – любимеца на цялото вкупом Политбюро на ЦК на БКП, не мяза  "Кардиф"! Ала ровне ли и под заглавието "Кардиф", току-виж изскочили и неколцина от поезията на мрачния Албион... Любими Чичовци на Вазов с техните предвземки!

   15 юли 1997 

  Библията е създавана по каноните на лириката: с повторения, алегории, смислови обрати, лаконизъм, внушения, озвучени от образи и пейзажи. Например, в Четвърта книга Мойсеева (гл.24, ст.15-16) има такъв пасаж: "И мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии и притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени".

  Ето пример за чуден поетически обрат в речта, който звучи от Пета книга Мойсеева (гл.27, ст.2-3): "И кога ти преминеш Йордан в земята, която Господ – Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар; и напиши на тия камъни всички думи на тоя закон, кога преминеш Йордан..." Че то е начало, запев на могъща в пестеливостта си поема за цялата ни смотана цивилизация с велики претенции, а още в юношеския си период на лакомия от невежество и амбицията да бъдеш по-голям, отколкото си! 

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 28 mar. 2024

Илюстрация:

- Животът е шоу, според Уилям Шекспир.

- Re. ми напомняше Ан Хатауей (1984)**** 

___

* Сборник, издаден на мои разноски през пролетта на 1998 г. в обем 100 стр.1, тираж 300 екз., ц. 3 лв.

Иван Вълев, поет и преводач

** Иван Вълев (1942), вж. https://liternet.bg/publish30/ivan-vylev/index.html

*** Константинос Кавафис (1853-1933), вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81_%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%81

**** Ан Хатауей (1982), вж. https://www.google.com/search?gs_ssp=eJzj4tTP1TcwKssryTJg9BK-sOHCXoWLrRc2XGwC4uYLWy_sBADg-hDJ&q=%D0%B0%D0%BD+%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%83%D0%B5%D0%B9&oq=%D0%B0%D0%BD+%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUqCggBEC4YsQMYgAQyDQgAEAAY4wIYsQMYgAQyCggBEC4YsQMYgAQyBggCEEUYOTIHCAMQABiABDIHCAQQABiABDIHCAUQABiABDIHCAYQLhiABDIHCAcQABiABDIHCAgQABiABDIHCAkQABiABNIBCDg1MTJqMGo3qAIAsAIA&sourceid=chrome&ie=UTF-8 Бел.м., tisss.