понеделник, 15 юли 2019 г.

ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА

ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА

 Българинът не живее, де факто и де юре той цял живот се бори с живота (което ще рече, със съседите, колегите, властта, общинските данъци и такси, обичайния електорат, който гласуващият под строй и по списък най-редовен електорат хем го краде и мами почти законно, хем се ползва със закрилата от минимум 200 (двеста) официално регистрирани у нас и по света сдружения, фондации, фондацийки, организации, движения или партии за мир, добросъседство и човешки права, възход и прочие радости. От тази борба нашият човек винаги излиза раздърпан като стар мъжки чорап, умирисан на кисела пот, лук и чесън. Който е чел нашия национален поет Вапцаров, няма как да не помни умилителните редове:

Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито...

Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова...

За мъката – не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.*

 И съвсем естествено, след като толкова време хем сме се борили** и пак сме били лъгани и ограбвани от най-личните ни хора във властта, най-нормалното състояние на нацията е да се чувства прецакана от всеки, дошъл да ни помогне. Да, бе! Ще помогне той, като ни окраде златото, нефта (дето предстои да ни го открият в нашето Черно море, и то пак чужденци). Спирам дотук, да си поема солук (въздух, по турски), а дали ще продължа, един дявол знае, но всеки случай да си българин е много приятно, понеже от раждането сме научени, че нищо даром се не дава и си трябват зъби и нокти, но хай да си трайкаме, докато някой чешит изгори като кибритена клечица в борбата с властващата наглост, за да можем да разказваме подир жалкия му край първо вицове, после поучителни народни спомени и легенди за него.

  Когато си има нужда от едно рамо на изпадналия в беда, обичайната позиция е да застанем в кръг по-отстрани и дружно да ободряваме завалията с възгласите си: Е-е, юп! Е-е, юп! Е-е, юп! Белким се намерят некои наивници да му помогнат. Пишещият тези редове е свидетел-летописец, ама и пряк участник в любимата наша масова подкрепа за демокрация, европейски духовни и всякакви ценности, вечна дружба и мир между народите, както и между агнетата и вълците.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 15 uli 2019
–––
** Вж. Хр. Ботев, https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=10&Level=1 Бел.м., tisss.


ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...