ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (410.)
Време е миналото да се чете не с възхищение, а с критично око! – Аноним (1947)
30.01.2010.
ШИПКОВИЯТ ХРАСТ, ПОД КОЙТО СЕ ЦЕЛУВАХМЕ
Шипковия храст, със сняг загърнат
сред трепета на утринния мраз –
със сто оченца шипката надзърта,
от теб кога целуван бил съм аз.
Макар пак януари, там ги няма
веселието, любовната ти страст
и може би е малко странно,
пияният май бил съм само аз.
Не знам това дали ще те нервира,
но сбогом взел съм си не оттогаз,
че случва се и дълго да умира
след чужда смърт единият от нас.
Изпърха сипка, сух снежец се сипне,
оттам отдавна не минавам аз,
ала небе докато гледат ми очите,
ще помня теб и шипковия храст.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 31 dec. 2020
.jpg)
