Ако жените управляваха света, изобщо нямаше да водим войни, а само интензивни преговори. – Робин Уилямс (1951-2014)*
01.09.2011.
МИНАЛОТО ЛЯТО НА ПЛАЖА
Играеше като пъстърва и те
гледах
как се отдаваш на вълните край брега
и на горещия сладострастен пясък.
И те гледах, съвсем не
зная защо,
докато очите ми изтекоха по теб.
Беше изключително преживяване,
слънцето немилостиво прежуряше,
бризът гонеше зайчета по вълните.
И внезапно се почувствах ревнив.
Боже мой, какво ставаше с мен!
Усещах потръпването отсреща,
от другия край, дето бе заложила
стръв:
бяхме две души, свързани с тънка нишка;
и тогава плажът внезапно
опустя,
въпреки че наоколо беше многолюдно!
Търсеше някого, ала кой ли беше той,
може би гордият Принц от сънищата
или по-вероятно беше само една игра,
игра на случая на брега край морето!
Помниш ли миналото лято на плажа?
Миналото лято на плажа помниш ли!
Имала си предвид нещо изключително,
а случилото се беше нещо обикновено –
епизод от филмите, от любовен роман,
където всичко е измислена история
между един мъж и една чужда жена,
при поредното сътворение на света
от хаоса, в който Бог твори с любов.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
–––
* Робин Уилямс, вж. https://www.168chasa.bg/article/9045420.