ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (808.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (808.)

  Ще се обърна предварително с молба към читателя: нека да не ме обвинява, ако не изложа изчерпателно едно по едно всичките им дела, а ги посъкратя: защото не пиша историческо съчинение, а животопис, и защото не непременно в най-великите дела се разкрива добродетелта или порочна нечия натура. В нещо дребно, в незначителна уж фраза или шегичка човешкият характер често се проявява далече по-ясно, отколкото в кърваво сражение, в сблъсъка между огромни армии и обсади. Както живописците, например, улавят характера по чертите на лицето, по израза на очите, без да обръщат внимание върху останалите части на тялото, тъй и на мен трябва да ми се позволи да наблюдавам по-скоро изявите на душата и чрез тях да пресъздам живота, а военните подвизи оставя на други автори. – Плутарх, Животопис на Александър Македонски

  07 uli 2004 (продължение)

КНИГАТА (3.)

  

  Във филма "Томас Бекет" с актьорите Ричард Бъртън (1925-1984) и Питър О`Туул (1932-2013) кралят Хенри ІІ погубва духовния си брат, архиепископа на англиканската църква*. Първо го умъртви, сетне го въздигна, като тържествено го обяви за светец и палеше дебели владишки свещи в най-величествения храм на Средновековна Англия под иконата му. Тази тъмна сфера на духовното винаги е била минирана с лицемерие и тържествени предателства. Печатарят от Рогош, Пловдивско, може да бъде крал на Средновековна Англия; да не пропусна, обаче: нито желая, нито ме изкушава участта да бъда обявен за светец – твърде си обичам живота със сладостите и с горчилките, категорично е една от причините. А и у мен си имам доста дяволи и дяволчета с рога и копита, та не ми се нравят крайни определения: Добро и Зло са преплетени и точно това диалектическо противоречие в единството им захранва човешкия греховен свят с жизненост. Крайна степен на разочарование у мен е да зарежа когото и да било сред приятелите-предатели, което ще рече: да спра да го мисля и обсъждам.

  Основното, на което си подчиних живота след онзи септември на 1981 г., когато за критичен репортаж ме прогониха от редакцията на пловдивския младежки вестник, е да пиша за всичко онова, което българите по потекло и манталитет преживяваме, но като че няма кой да го съобщи първо на самите нас, след това: на другите. Нормално е властващите и у нас да окупират вестниците, радиото, телевизията и микрофоните. Естествено е талантливи и силно интелигентни мъже и жени да въртят задник и да се умилкват покрай пищните трапези на властта. И също толкова естествено е храбри и изящни довчера мечтатели-идеалисти да се превръщат в лицемери и тирани. Ами че това се случва дори с високо надарени личности в Българския пантеон както Стефан Стамболов (1854-1895), Захари Стоянов (1850-1889)**. От друга страна обаче, истината за всякакъв род предателства е най-естествено рано или късно да излезе наяве. И не т.нар. народ или електорат, а най-обикновеният унижаван и оскърбяван мой брат по участ е стопанин на затъналата в простащина и мазни турски сериали България. 

  Талант е едно, нравственост – съвсем друго; идеалният вариант е гордият талант и високата нравственост хармонично да се съчетават в отделната личност, но колко са примерите за такова щастливо съжителство, питал съм се многократно. Питали са се и стотина години преди мен личности с много повече основание, понеже и много по-издълбоко са познавали българската, пък и изобщо – човешката душа; идат ми наум титани в Българската литературна класика, като да речем, озадаченият изследовател на биографии сред българските националреволюционери Иван Вазов (1850-1921) или наблюдателният тънък познавач на българския опак манталитет Петко Р. Славейков (1827-1895). Да казвам ли, че тези двама били озадачени от наглостта, безсрамието и алчността, и особено – от грандоманията у съвсем не случайни личности от нашето близко минало. Подобно разочарование ще видим и у Елин Пелин (1877-1949), когато пише прескокналата комай столетие фраза, че – ако да има гений сред нас, българите, това ще да е Геният на завистта.

*  *  *

  Снощи съседът разправи как преживял двата си инсулта (мозъчен удар от съсирек). Събужда се той на сутринта и половината част от тялото отказва да му се подчинява, изгубил усет за болка и прочие. И подир това две седмици прекарва в интензивното отделение на системи. Любопитно ми се стори, че предните дни, както каза усмихнат, бил в тонус – уредил си интимна среща, която не се състояла, само за да се съобрази с присъствието на госпожа съпругата си този ден у дома. Може би на подсъзнателно ниво възпрепятстването на мощен напор на животинското в сексуалния мъжки нагон да е дало откат навътре, която енергия иначе ще да е била предназначена да се излее навън. И това го блокирало, тръгнало да руши. Както при сринала се язовирна стена, когато милиони кубически метра водна маса би се втурнала да ломи всичко по пътя си. Така силната амбиция обгаря като стихиен пожар човека отвътре и бесът изригва неудържимо. Изводът ли? Горко на победителя, постигнал Пирова победа! Алчният, в крайна сметка, себе си изяжда.

  По природа сме създадени да живеем уравновесено и хармонията е сработване на противоречивите сили, които ни изпълват с прилив на жизненост. Древните мъдреци я наричат нирвана, съзерцание, dolce far niente***. Устремявайки се към целта, висше постижение е да не забравяш, че самото живеене е далеч по-важно от всяко насилено постижение, от успех на всяка, на всякаква цена. Опозицията народ – власт именно в този пункт се разминава с хармоничното цяло. Властта е непостоянна величина – за разлика от най-обикновения, наглед скучен, наглед еднообразен стил на живеене. Но кой да ни научи на изкуството да се живее! Иисус от плът минава посред множество, обладано от бесове, всъщност е твърде кротък външно по стила си на живеене. Ходи пеш, разговаря, поучава, храни се, спи и на моменти се усамотява далече от хорската суетня. От раждането, което си е чудо на чудесата, до смъртта си ние зависим от своя дух. Духът ни върши чудесата си, ала не на тласъци, не и на подскоци, ами спокойно и естествено както нормалния сърдечен пулс, както нормалния ритъм на дишането. Учудвам се означава изненадва ме неумението да приема естествения ход на нещата, нещо не съм довидял, сам себе си съм лъгал, което ще рече – причината за неуспеха ми съм преди всичко аз. Философията всъщност се основава върху любопитството спрямо човека. Идеологиите, философските школи, религиите са идеални схеми – от една страна, за умението да се управлява множеството, от друга – като послание към отделния човек как да си подреди приоритетите в личния живот, как да ги степенува. Идеологията обслужва междуличностните зависимости, а религията – вътрешните ни пространства: Любов, Съвест, Вяра, Надежда, Истина, Цел, смисъл на живота, Мисия.

  Тоталитарното общество заимства от структурата на Религиозността, но това е само повърхностен белег, едва прикриващ строгата последователност в практиката. Т.нар. консеквентност (последователност), т.е. причина – повод – действие – краен резултат, е сърцевина на Идеологията. Религията пък, като разчита априори на Вярата вътре в нас, с други думи казано, като се опира на Безусловното доверие, не се интересува от хронологичната подредба на живота и света. Защо Христос спасява Мария Магдалина от поругаване? Защото е допуснала любовта да пренебрегне Закона и Традиционното правило или защото е естетически субект – жизнена, знойна и изкусителна жена... или защото е очарователен грешникът, разчупващ стереотипното? Защо ли си мисля, че е заради второто – тя може да зачева и да ражда живот, склонна да изкушава и да бъде изкушавана. А Бог-отец вероятно би я усмъртил, защото мерките му са ограничаващи, фиксиращи, окончателни. За Иисус животът е проекция: и нищо съществуващо в този живот не бива да се погубва. Христос допуска правото на човека да се развива и сам да се променя според вътрешната си логика. Обратно – Бог-отец изрича гръмогласни закани, гледа на човешкото същество като на кукла от тръстика, като на слуга, вечно подчинен да следва логиката, волята на Върховния суверен. "Бой се от Бога, почитай царя", както с негодувание пише Христо Ботев (1847-1876) в сатирата си "Борба".

  08 uli 2004

  По обяд печатарят от Рогош ме очакваше пред павилиончето на афганистанския ми приятел Маруф. Донесъл ми отпечатаните на коли страници 1-18, 127-144 и 55-90. Три пропуска откривам, както мимоходом набързо прелиствам. Разбрахме се да поизчака, докато му осигуря офсетовата финландска хартия за допълнителните сто екземпляра към 150-те. Тази утрин му се обадих и за грешки на 130 и 140 страница. За да изляза от ситуацията с грешките, които не бих могъл да оправя, вече преснимани на работните плаки, написах текст към къс хартия, който да се подпъхва в страниците. Ей го текста!

  За да се премята непохватно по арената на цирка, предизвиквайки лудешкия кикот сред публиката, клоунът трябва до съвършенство да владее баланса, който е нужен за атлета, акробата, жонгльора, мускулестия гимнастик. Коректорите на един от най-престижните вестници в Обединеното кралство**** в редакторското каре отбелязват колко са правописните грешки в поредното издание само за да доставят удоволствие у претенциозния читател, който – четейки, яко би се зарадвал сам да открие грешките. Авторът, докато коригираше книгата и за да не утежнява работата на печатаря, остави непоправени промъкналите се няколко досадни правописни и пунктуационни грешки. В следващи издания тях естествено не ще ги има, но няма ли да се изгуби и чарът при четенето, ако всичко е неприлично безпогрешно! Четенето, както и животът, впрочем, е игра; да им се полюбуваме, както е и при всяка детска игра. 7 юли 2004 г. Авторът

   Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 noe. 2021

Илюстрации:

- Убийството на Томас Бекет преди канонизирането му за светец.***** 

____
* Вж. http://historynakratko.blogspot.bg/2015/12/ii.html
** Знам епизод, когато властникът Захари Стоянов (1850-1889) праща бележка с категорично нареждане до чиновника Алеко Константинов (1863-1897) в подчинено на правителството му държавно ведомство – пряко всякаква представа за нравственост, да бъде бастисан опозиционен вестник, че си позволил редакторът му да огласи за далавери във високите етажи на държавата. То новина ли е за нас, българите днес, питам се!

 Иван Гешев (1970)

*** Сладко безделие (лат.).
**** UK (Великобритания). 

***** Средновековна живопис (фрагмент). Бел.м., tisss.