четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Ars Poetica – ТИ, ДЪЖД...

ТИ, ДЪЖД…

Ти, дъжд,
който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел Империал,
над гробището с мъртвите поети, 
без надежда, 
надвесен над афишите влажни, 
над малките сребърни локви, 
където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето резедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...


Ти, скитник с цветя на нищожни цени
от магазинчета стари...


Ти, дъжд на моето щастие –
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, 
проснати вред по земята...

Ти, дъжд!
Ти, евреино – търговец на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити олуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...


О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, 
тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, apr. 1985 – edited 1 fev. 2018

Ars Poetica – ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

     ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ
         
По телевизията снощи претенциозен поет
два часа се пудреше върху темата Поезия
и усърдно чепкаше словесна дреб.
И друга една гарга – уж го критикуваше,
а пък очевидно толкова се вълнуваше,
че може да се поотърка о своя кумир,
та откровено и безспир
четкаше поета колко е неповторимо велик,
и глъбинно умеел да разкодира естеството
на тайнствено нещо, което зовем живота.

Наддавах ухо, съзерцавайки децата,
които се гонеха, квичейки пред блока
долу, в калта, боклуците, тъмнината.
Милите, още не знаеха що е изкуство,
изключително модерна поезия какво е,
какво са високи философски чюфства.

Те там просто живееха – падаха, ставаха,
и пак падаха, и пак ставаха
с драскотини и рани,
с подутини, синини,
понякога до кръв изподрани,
понякога и с избити зъби,
понякога нахапани
дълбоко, до костта,
от което ужасно боли и сърби...
Докато онези там двамата,
водещата в студиото госпожа, т.е. дамата
и онзи велик именит честит стихоплетец
в това предаване изключително тъпо,
явно съвсем не разбираха колко е скъпа
за всяко честно и храбро хлапашко сърце
илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високото поетичeско изкуство
е това именно възторжено крилато чувство.

Пловдив – европейска културна столица 2019
          Plovdiv, 1 fev. 2010 – edited 1 fev.2018 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...