неделя, 18 март 2018 г.

Документи – КАТОЛИЦИЗЪМ

КАТОЛИЦИЗЪМ
Защо Ватикана отне 14 книги от Библията в 1684 г.

    Ватиканската църква или Римокатолическата църква има предълга история на корупция и измами. Освен буквалното извършване на геноцид преди няколко века срещу катарите, и за сексуално малтретиране на деца в по-новите времена, една от най-корумпираните организации в историята на света.

   През 1611 г. Библията е преведена от латински на английски. Тогава съдържала общо 80 книги, от които 14 изключени книги представляват края на Стария Завет и са следните:
   1 Есдрас
   2 Esdras
   Товит
   Джудит
   Останалата Естер
   Мъдростта на Соломон
   Еклисиаст
   Барух с посланието Еремия
   Песни на трите Свети деца
   Историята на Сузана
   Бел и дракона
   Молитвата за Манаси
   1 Maccabees
   2 Maccabees.
   
   През 1684 г. тези книги са изключени от всички версии, с изключение на издание от 1611 г., което е първото издание, преведено на английски. В това първо издание името на Исус е ИСЕУС и се произнася Яхашуа. Защо тогава всички продължават да го наричат Исус, когато името Му не е такова?

   Една от тези книги, която е особено интересна, е "Мъдростта на Соломон". За онези, които не познават книгата, Соломон е един от най-легендарните герои в Библията. Той е син на Давид, твърди се, че е най-мъдрият, който някога е живял. До голяма степен е представен като благодна фигура. Но онова, което четем тук, в тази книга, оспорва всичко казано дотогава за него. Обърнете внимание на следния откъс: Мъдростта на Соломон 2: 1-24:
   1 Защото тези несправедливи разсъждения сами по себе си не са правилни, животът ни е кратък и труден и от смъртта човека няма средство за защита. Ни един от мъртвите не знаем да се е завърнал от гроба.
   2 Защото сме родени за всякакви приключения; и ще сме от един миг нататък, сякаш никога не сме били; защото дишането на ноздрите ни е като дим, не искрица, за да тупти сърцето ни,
   3 Която искра ще угасне, тялото ще стане пепел и духът ни ще стане на въздух,
   4 А името ни ще се забрави и никой няма да помни делата ни, ще мине животът ни като следа от облак, ще се разпилее като мъглица под лъчите на слънцето.
   5 Защото нашето време е сянка, която преминава; и след края няма връщане, краят ни е запечатан бързо, тъй че никой отишъл си оттук вече не ще се върне тук.
   6 Елате да се наслаждаваме на добрите неща, които се намират, и нека ползваме същността на нещата както в младостта.
   7 Да се наситим с най-скъпи вина и уханни мехлеми; и никое пролетно цвете да не отминаваме без нашето любуване.
   8 Нека се обкичваме с рози, преди розите да изсъхнат;
   9 Нека никой от нас не си иде, без да е взел своя дял от насладата; да оставим на всяко място радост от нашата радост; защото тя е наша част и наш дял е това.
   10 Нека потискаме праведния бедняк, нека не щадим вдовицата и не почитаме сивите коси на стареца.
   11 Нека силата ни бъде закон на правосъдието; защото онова, което е слабо, се оказва, че нищо не струва.
   12 Затова нека се надяваме на праведните; защото Той не е от нашия порядък, Той е против нашите дела. Той ни отблъсква заради нашите нарушения на закона и позора на престъпленията в нашето образование.
   13 Той твърди, че има знания за ВИСШАТА СИЛА, себе си нарича син на ГОСПОД.
   14 Той е създаден да изобличи помислите ни.
   15 Той е тежък товар за нас, дори и само като Го гледаме, защото животът Му не е като човешкия живот, а стилът Му е друг начин на действие.
   16 Ние сме третирани от Него като фалшификати: Той се отбягва нашите пътища като нечистотии;
Той разказва за края на праведните само за да бъде благословен и да бъде хвален, че Бог е Неговият баща.
   17 Нека видим думите Му верни ли са и да докажем какво ще се случи с Него.
   18 Защото, ако праведният е Син на Всевишния, Всевишния ще Му помогне, ще Го отърве от ръцете на неприятелите Му.
   19 Нека Го гледаме с раздразнение как се мъчи, за да узнаем Неговата кротост и да си докажем Неговото търпение.
   20 Нека Го осъдим на унизителна смърт, защото чрез Неговите уста Той ще бъде уважаван...


   Този текст повдига важни въпроси. Кой известява Соломон за убийството чрез унизителна "срамна смърт"?
   - Защо Ватикана наредил да бъдат премахнати тези 14 книги от Библията?
   - Защо Соломон звучи като налудничав и зъл характер в тези книги?
   - Изглежда, че Соломон говори за Исус, но Исус е роден около 900 години след смъртта на Соломон. Можел ли е Соломон да предскаже идването на Исус? Нека помислим защо точно това би могло да е изречено от Соломон:
   Те убиха сина със срамна (унизителна) смърт.

   Действията или представите за СИН тук се различават от всички останали.
   - Той твърди, че е Рожба на Най-висшата сила.
   - Той е праведен беден човек, Който щеше да гледа на Соломон и другите като него като на "фалшификати".
   - Той твърди, че има познания за "Най-висшето".
   А какво всъщност казва Соломон:
   - Той ще изобличи нашите помисли.
   - Ние сме възприемани от Него като фалшификати: Той се въздържа от нашите пътища като от нечистотия: казва за края на праведните, за да е благославян и се хвали, че Бог Му е Отец
   - Защото, ако праведният е Синът на НАЙ-ВИСШИЯ, Той ще Му помогне и ще Го отнеме от ръцете на Неговите врагове.


   И нещо, което би трябвало да изтъкнем – когато Соломон казва:
   - Нека потискаме бедния праведен, нека не пощадим вдовицата, нека да не уважаваме сивите коси на възрастните, това руши всичко, което сме смятали, че знаем за Соломон. Соломон звучи злостно. За него се твърди, че е най-мъдрият в историята. Интересното е обаче, че Соломон бил погълнат от окултизма, кланял се на множество богове, бил привличан силно от женската хубост. Известният Храм на Соломон се смята за духовна люлка за масонството – движение на най-високите духовни нива, свързано с режисирането на глобални събития и контролиращо човешкия ни свят. И затова този текст трябва да бъде подложен на внимателно изследване. Следва документален филм за окултното познание и уменията на цар Соломон: вж. https://www.youtube.com/watch?v=UUyq71MJYGg
   (Превод на български - tisss)
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 18 mar. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...