вторник, 3 октомври 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1388.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1388.)

  Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценя кой е насреща ми. – Аноним (1947)

 27 fev. 1992*

НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (1.)

 Станислав Йежи Лец (1909-1966)** – поляк, може би най-известният в света сатирик, е връстник на първия от петимата сина на дядо ми – харманлийския данъчен чиновник Георги Бояджиев. Връстникът на Станислав Лец, или Бате Митко (1909-1963), както го наричаха братята, бе романтик с две щерки и капризна съпруга. И хлевоуст беше Бате Митко: току ще плесне някоя лакърдия уж не на място, ама се помни с години. Един от отдушниците ми, докато около десет години сред щатните вестникари в пловдивския младежки седмичник, съм се усещал и обезверен, и наранен, бе гробът на Бате Митко в Старото общинско гробище... Седна в крайчеца на гроба му, изпуша няколко цигари, и вземе, че ми мине. И си дигна задника окрилен. Няма начин да нямам неприятности. Докато имам неприятности, животът за мен продължава! Бате Митко чат-пат идваше да побъбри с баща ми (1922-1981), най-малкия сред петимата братя в неговата светая светих – кухничката в избата на улица "Ниш", която баща ми бе превърнал в мебелна работилничка... Връща се в Пловдив от фронта при реката Драва през май 1945 г. 22-годишният Киньо (Кирил) и къде-къде да отиде, похлопал на вратата на третия етаж в триетажната къща на улица "Хъшовска" № 10, където Бате Митко живеел с дъщерите си Мичона (Мария) и Диана, и жена си, хасковлийката Фанка. И горделивата Фанка му отваря вратата, сочи стръмното стълбище към изхода на къщата: "Отдето си дошъл, там да се върнеш! За теб в този дом място вече няма". И по този повод, най-вероятно чичо ми Митко, който все около майка си се въртял, за разлика от другите четирима братя, казваше: "Хората и котка не си взимат от Хасково, аз жена от Хасково си взех!" Биела го парата и преди, и след Девети септември. Имал си собствена киномашина и въртял по селата около Пловдив и в самия Пловдив филми да снима, и бизнесът му спорял, та към двете си етърви: жената на Насо Гащаря, Катерина от Устово, и майка ми пазарджиклийката Надя, хасковлийката се фукала: "Че какво сте вий двечките?! Типов хляб. Пък аз съм като олиото над водата, винаги ще съм над вас". Тази проста, грубовата женица загроби моя артистичен, но мек по душа романтичен чичо... Между Хасково и Харманли открай време имало неприязън, както между София и Пловдив.    

  21 apr. 1994

  Когато бъбри Негово величество Бездарието, свише окрилено от Наглостта, светите Седмочисленици заемат стойка "Мирно с ръце прибрани по кантовете, смирено свели поглед върху древните си сандали".

  Който при подходящ случай звучно и хубаво крещи "Ура", никога не остава гладен.

  А кой казва, че свинята има нещо против Кочината?!

  Всеобщото невежество не е ли извинение?

  Очеизвадната истина предизвиква най-големите лъжи и демагози на нацията.

  По природа доносникът, обзет от добри чувства към властта, нормално си пее. Ама който не пее, нима мисли зло?

  Глас от полога със старите запъртъци: "Да строшим черупката!"

  Което е здраво, не боли.

  Гладът развива и изостря фантазията. 

  18 maj 1994

  Казват: "Изключително честен", а с каква цел – някак не става съвсем ясно.

  Глупостта отеква по-гръмко в празни пространства.

  Моля, оставете чувствата настрана, дайте факти!

  Клюка... Познавам и божества, които стават особено бъбриви пред някои факти и ми звучат като оправдание за гузна съвест.

  Питане: Националното достойнство на България с каква пазарна стойност се котира днес по световните търговски борси?

  Питане: Демонстрацията на самочувствие не прикрива ли липса на самочувствие! 

  Хипотеза: Похвалите правят похваления безпомощен – ни да речеш "Вярно, така е", нито да отречеш как блажено приятно е и теб безогледно да те разхвалят на площада.

  Откровение (апокалипсис): Големите предатели седят зад големите бюра.

  Гладът на поетите храни литературата с прекрасни творби.

  Фалшивото в речта на успешния политик особеност на стила ли е, или страст, демек страдание?

  Ако влюбеният Петрарка бе постигнал Лаура, колко ли романтични сонети светът ни би изгубил?

  На мечтата очите са големи.

  Понякога случайно правим грешка, която по-късно за мнозина става свято правило.

  Във времена, когато трудно се живее, жизнелюбието е могъщ импулс за изкуство.

  Желанието иде от липсата.

  На всяка манджа мерудия, обаче в различните епохи, и мерудията смърди различно.

  Любовта може да бъде и хищна: в състояние да те изяде с колата, къщата, цялата ти покъщнина и всичките мераци за безоблачен честит живот.

  А дали именно Училището не е създавало у нас най-якото отвращение към ученето?

  Оптимистът: И най-голямата личност си има дребни мераци – да хапне, да пийне, да помърсува.

  Да не забравяме все пак, че героите до един са все героично умрели, ала мъртъвци!

  Отначало бяха Кеф и Ентусиазъм, после настана Отчаяние, накрая дойде Апатията и престанахме да ходим да гласуваме. Научихме се да си мълчим, т.е. Трайко си бачкай!

  Патетичните възторжени речи винаги са признак, че нещо у нас някак си не е наред.

  Откритие: Глупостта е непроменлива величина. Доказват се и се менят други неща.

  Мило е да си невежа! Всичко ти е от ясно по-ясно, винаги си прав, всички те обичат.

  Сган, тълпа, народ, електорат, власт на Биг Брадър политически партии и движения, избраници, правителство, политолози, философи – отличени родни поети и писатели, телевизионни водещи с правото да задават правилни въпроси. При последния стадий според технология на властта се изяснява и кой законно може да бърка в меда.

  Чудовищата си ги създаваме сами.

  Усмивката, освен всичко друго, издава захапката.

  Глупакът винаги се смее първи и винаги сладко.

  Свободата е латентно, т.е. непостоянно, временно, състояние на духа. Ту го има, ту го няма.

  Нищо полезно да не вършиш, а да пунтираш усилна грижа, и за това е нужно умение.

  Бедата е, че понякога дълго време не се случват беди.

  Щастието в обилни количества прави човека съвършен егоист.

  Може ли ореолът да бъде по мярка?

  Страшно става, когато сенки от Миналото, като нацизма, внезапно придобият плът.

  Следва     

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 3 oct. 2023

Илюстрации:
- Големият брат романтик Бате Митко.
- Авторът на "Недобре вчесани мисли".

–––

* Бележничето, от което се захванах да препиша записките си на частен таксиметров шофьор, докато кеся (вися, чакам) покрай спирките на пловдивския градски транспорт да ме наеме клиент, ми дари на тази дата, млада дама, влюбила се в мен. Допълвах оскъдната си даскалска заплата, като въртях с наследената след смъртта на баща ми жигула, кажи-речи, десетина години из улиците на Пловдив и окръга. И това беше друг един начин да опозная света на моите съграждани, оказали се и най-суровите ми, но справедливи учители.
Станислав Йежи Лец  
** Вж. https://chitanka.info/person/stanisyaw-jerzy-lec Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...