сряда, 21 февруари 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1523.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
 ПЛОВДИВЧАНИН (1523.)

  Всичко наше е временно, любезна, всички временно сме на този свят, а от всичко нетрайно най-завладяваща е плътската любов помежду ни. – Аноним (1947)

 Журналистика е да съобщаваш на света неща, които някой друг не желае да бъдат огласявани. Всичко останало е PR. – Джордж Оруел (1903-1950)

  Републиката ни и нашата преса ще преминат през възход или падение заедно. Способната безпристрастна, както и вдъхновена от обществения интерес преса, интелигентно подготвена да знае кое е правилно и имаща смелост да действа, може да съхрани националните ни добродетели, без които популярността на всяко правителство е просто измама и фарс. – Джоузеф Пулицър (1847-1911)

  12 jan. 2000

ДOН КОРЛЕОНЕ 

"Аз съм истински пролетарий. В 1929 г. станах член на Демократическата партия, понеже искрено смятах, че тя е прогресивна и левичарска партия. Поради своите силно проявени леви тенденции, още в 1930 г. на конгреса водих остри пререкания с ръководството на партията. Изпаднал в пълна мизерия и безизходно положение, това ме принуди да се възползувам от някои лични връзки, за да бъда назначен за кмет... В Банско се свързах с редица комунисти – Михаил Ковачев, Димитър Зайков, Ламби Данаилов и др. и доколкото можах работех за народа. Тази ми деятелност не можеше да бъде скрита и след една проверка бях подложен на уволнение заради сътрудничеството си с комунистите. По инициатива на Михаил Ковачев и други бяха събрани хиляди подписи за моето връщане. Бях възстановен на служба и преместен за кмет в село Добринище, а после в Бачково...

  При възстановяването на Демократическата партия през 1945 г. влязох в нейните редици с най-искреното намерение да бъда полезен на новата Отечественофронтовска власт, да работя за приобщаване на партията ни към Отечествения фронт... Бях избран от младежите демократи да водя преговори с Комунистическата партия за пълното ни приобщаване към властта. На тази плоскост нашият съпартиец другарят Христо Данаилов ни заяви, че въпросът е уреден – и че на младите демократи ще се даде възможност да станат кандидати за народни представители, като ще ни се окаже съдействие, да можем да проявим по места своите разбирания за сътрудничество с Народната власт. Кандидатирах се в Кюстендилска околия, мимо (въпреки) нареждането на Централното бюро на партията (Демократическата партия – бел.м., tisss), влязох във връзка с Никола Стойков – Руски. Получих от него нужното съдействие, за да мога да се боря против кандидатите на Земеделския съюз "Никола Петков" и срещу Демократическата партия, ако друг такъв ще се кандидатира. Това обаче стана причина да бъда наказан, а и изключен от Бюрото на Софийската градска организация на Демократическата партия." 

  София, 20.VІ.1951 г. Подпис: Борис Кюркчиев*

ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ СВЕТЕЦ

  Завчера, 9 януари, в късо време, кажи-речи, в една и съща седмица, си отиват от света три неслучайни личности в националния наш български пейзаж: политикът Стефан Савов (1924-2000), неудобният критик на всеки властен самозванец вечният затворник в годините на соца Илия Минев (1917-2000) и дългогодишният режисьор в нашата национална телевизия Неделчо Чернев (1923-2000).

  Кой е Стефан Савов, предложен от Борис Кюркчиев и избран за шеф на обявената с фалшив протокол от т.нар. Демократическа партия, стигнал до поста Председател на Народното събрание на Република България? Баща му Димитър Савов (1887-1951) е финансов министър в кабинета на  Царство България, известен с факта, че договорил за Българската армия остаряло въоръжение от модернизиращата се по онова време армия на Третия райх на хитлеровата нацистка Германия.

  Стефан Савов, когото в онази Демократическа партия през парадния й вход въведе доносникът на "Народната власт" Борис Кюркчиев, същият Кюркчиев (1908-2002), обявен през 1990 г. за лидер на Демократическата партия и чрез протокол със задна дата признат за възстановител на една от по-старите партии след вътрешнопартийния преврат в БКП на Десети ноември 1989 г.

  Стефан Савов, който остана загадка как по едно и също време хем бил интерниран от комунистите, ограбен от Народната власт, и както твърди, с турците ял екмек (хляб), хем не пропуснал семестър при следването си в Софийския университет, при това не по каква да е специалност, ами по Право. Нещо, фантастично за син на бивш министър от сетните години на Царство България и точно по време на Червения терор над Българската интелигенция и духовенство, по време на масовите екзекуции.

  Стефан Савов, когото комунистически агент в младежката организация на Демократическата партия от 1946 г., според собственоръчно писаната си биография от 1951 г., бе поставил начело, преди да се оттегли в сянка, като Почетен председател на същата тази ДП**.

  Стефан Савов – онзи, който в изборите за Велико народно събрание се представяше из софийските улици с луксозен цветен афиш, като внук на Ботев четник от Враца.

  Стефан Савов – по времето на соца председател на казионния Съюз на преводачите в България.

  Стефан Савов – същият мъж, който с уклончиви обещания и подмолни маневри успя да елиминира две далече по-многочислени организации на преди това регистрираната Демократическа партия, да разбие ядрата им, като изпратените от Пловдив за обединението Златка Русева (1964), Спас Гърневски (1953), Христо Марков (1962-2020), Теодор Димитров (1963-2007), Андрей Захариев привлече в партията на Кюркчиев, осигурявайки им място в парламента и властта.

  Стефан Савов – същият, който бе основен инициатор за т.нар. "Гладна стачка на 39-те депутати", напуснали заседанията на VII Велико народно събрание, като знак на протест против проекта за нова Конституция на Република България, в която обаче се закле като праведник и вече като Председател на Народното събрание... И в онзи период, когато беше най-важният човек в Народното събрание, стана основен гарант за прилагане на същата конституция, която толкова пламенно отричаше, заради която излезе да се търкаля на зелената морава между обществените тоалетни срещу мензата на Софийския Университет и сградата на Парламента.

  Стефан Савов, същият дето, като Председател на следващото Народно събрание бе инициатор преди масовата приватизация тънката прослойка рожби на някогашната обогатила се от войните буржоазия у нас да бъде облагодетелствана. Опитен актьор в политиката, или по филибелийски казано: типичен шмекер по призвание и манталитет. Видях го отблизо в късната есен и през първите дни на зимата през 1990-1991 г., здрависах се с него. Беше долетял с антуража си в моя роден Пловдив да ни приказва за демокрация и свобода. Представиха ни го и му дадоха думата в същия онзи салон на бившето кино "Балкан" и после вкупом излязохме отпред, на слънчице да се погреем. Здрависваше се радушно поред с всекиго от нас, членовете на първата и най-добре организираната между мижавите новоизлюпени партийки с гръмки кухи имена, които вкупом образуваха СДС, т.е. пловдивската Демократическа партия с жизнени структури из цялата страна, с активна и жизнена столична организация, съставена от потомствени демократи, достолепни българи от фамилиите Александър Малинови, Мушанови, Дренкови и Каравелови. И в наследствения дом на Екатерина Каравелова, собственост на г-жа Фани Дренкова, провеждахме няколко сбирки на членове, дошли тук от цяла България. По онова време вестник "Демократическо знаме", с тираж от 25-30 хиляди екземпляра, за часове изчезваше сред зажаднялата за политическа обнова аудитория на България от 1990-1991 г. Абонати, разпространители, кореспонденти или сътрудници на "хубавото Знаме", както наричаха дори в пленарната зала трибуната на Демократическата партия със седалище Пловдив, имаше из цялата страна: София, Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Добрич, Видин, Карлово, Пазарджик, Пещера, Брацигово, Хасково, Сандански. Обаждаха се с писъмца до редакцията българи, стари емигранти, от всички краища на света – от Италия, Щатите, Канада, Великобритания, Холандия, Русия, от Африканския континент, Канада, Австралия.

  Та здрависахме се, значи, с този любезен, достолепен на вид господин. Приказваше ги едни такива: "Виждам, че сте млади, изпълнени с желание и идеи. Пък аз съм стар, уморен съм. Бъдещето е пред вас. Смятам да се оттегля от политиката". Бил е 65-годишен през 1990-1991 г., не дотолкова възрастен за политик, що ли му било онова театро, що ли му били онези приказки! Ей такива ги диплеше този достолепен на вид господин: "Е, ще се обединим, няма пречки. Демократическата партия ще бъде една сред най-влиятелните партии в Нова България". Остави ми впечатлението, че обединението е въпрос на технически подробности, ала сетне? Сетне се оказа, че именно той, тъй добронамереният, закопнелият за почивка 65-годишен авторитетно изглеждащ мъж бил най-сериозно препятствие да изградим многочислена национална политическа организация, която да бъде в опозиция на преименувалата се, обновена и облицована с пищни камуфлажни лозунги и човеколюбиви драперии БКП/БСП.

 "Родолюбивата му дейност", като Председател на Народното събрание от 8.ХІ.1991. до 17.ІХ.1992 г. свързвам с бързането да се върнат първо и веднага имотите на най-едрите собственици, по-известни сред народа с противното име "реститутки", наследници на някогашни едри богаташи, далавераджии от военните, тъй гладни за бедна България години, докато четири-пет милиона българи – селяни или наследниците им, осем и девет години продължиха да чакат връщането на дребната си нивица, гледаха с насълзени очи как бащинията им пустее, буренясва или се разпределя като придобита лична собственост на бабаити, на тарикати и подставени лица в "демократичната" власт. И Отечеството ни превърнаха в пустиня. Земята престана да ражда. Плъзнаха с каруци цигански банди по къра да грабят оскъдното, засято от българина. Унищожено и разпиляно, разпродадено, разграбено беше всичко родно наше, градено с потта и кръвта на милиони обикновени българи. Какъвто бе и моят дядо Борис Ненков Ангелов, Борис Дявола от Пазарджик, който от четири-петгодишен ме водеше от пет часа сутринта с талигата на полето да орем петте му лозови градини, всяка от по няколко декара.

  Ето това е последицата от дейността и на този кумир, и на тази голяма фалшива икона на съвременния български политик, създадена да бият чело пред нея наивниците, да й палят свещички ослепелите от мъст и слободия наивници от всички сфери на сегашната наша България. Оттам тръгна анархията в нравствеността, но и във възпитанието на децата ни. Оттам тръгна пренебрежителното гадно отношение към по-възрастните поколения нашенци. От народ, ограбен от партийци, нас печените в съветските школи за манипулатори се заеха да ни превръщат в електорат, в стадо за чиста и свята република, само че не републиката на карловския сирак дякон Левски, а на новоизгрелия веднага след т.нар. промени в политическия ни театър свети Дон Корлеоне и неговите събратя по слава.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 21 fev. 2024

Илюстрации:
- Фронтмените на демокрацията през 1990 г.
***
- Стр. първа на вестник "Демократическо знаме".

___

* Част от биографична изповед, писана собственоръчно като за пред органите на МВР от Борис Кюркчиев, въвел Стефан Савов в политиката. Предците на Стефан Савов по традиция са членове на Народняшката партия, най-върл противник на някогашната Демократическа партия с лидери Петко Каравелов, Александър Малинов, Никола Мушанов. По-подробно личната биографията на доносника Борис Кюркчиев е представена в бр. 1 на вестник "Демократическо знаме" от 19 май 1990 г.

** По пространно описани в "Здравите сили" – текст от поредицата "Въведение", са Златка Русева (1964) и Стефан Савов (1924), просперираща двойка в родния политически живот непосредствено в годините след славния Десети ноември, когато доносници и служители на зловещата Държавна сигурност си писаха героичните биографии на дисиденти и първи демократи. 

*** На снимката най-горе отляво надясно са: Стоян Ганев (1955-2013), Михаил Неделчев (1942), проф. Елка Константинова (1932), Стефан Савов (1924-2000), Николай Слатински (1956) и Асен Мичковски (1955), “Един благородник в политиката” - филм за Стефан Савов, БНТ представя - 21.02.2024 по БНТ: https://www.youtube.com/watch?v=tawawtuQb8Y Бел.м.,tisss.




ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...