ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (987.)
Жестоките драми са част от живота, най-съкровените чувства не се крещят с цяло гърло на площада, а са в сухите очи и липсата на думи. – Аноним (1947)
02 noe. 1980
СЛУЧАЙНО ЖЕНА
Тя първа посреща навън раздавача,
когато пристига с куп вести за нас;
когато мъртвеца отнасят, тя плаче,
косите си скуби и пада в несвяст.*
От всички по-умна и най-досетлива,
тя страшните тайни на всички жени
събира, изстисква, вари и прелива
и само на себе си не измени.
Смехът й кънти по-висок от тавана,
на всяка трапеза e гостенка тя,
а после в леглото, самотна и няма,
нещастно поплаква си късно в нощта.
И ето, изчезна – отведе я някой,
досада нелепа у всички расте –
но ето, все още скърбя за жената,
която тъй бързо забравиха те.
Пловдив - най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 24 maj 2022
___
* През лятото на 1980 г., в трийсетата си година, издъхна в леглото си съседът Васил Новев – веселяк и мухабетчия, сирак от Харманли. Съседката до техния апартамент в блока ни, чийто мъж беше обръснал мъртвеца в банята им, когато изнасяха ковчега на Васко, от площадка между по-горните етажи внезапно взе да крещи и да си скуби косите: "Васко, на кого ни оставяш, Васко!". За нея написах горния текст, който извадих от старите си папки. Всъщност, то е спомен за жена, която – като няма личен живот, преживява съседските драми. По повод смъртта на Васко бе и още един текст: "Траурна червена рокля". Бел.м., tisss.
.jpg)
