Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 16 юли 2015 г.

Ars Poetica - ИЗБАТА НА УЛИЦА "НИШ"

ИЗБАТА НА УЛИЦА "НИШ"


Живеехме в единствената изба
на улица „Ниш” в прашния Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните.
Другите живееха в къщи с градинка отпред
и чешма на двора, при баба и дядо,
а ние се завирахме под наем в изба –
единствената изба наоколо,
ала приятелите все пак държаха на мен.

Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато ма
ма и татко ме заключваха,
за да спечелят пари за ядене,
и аз си играех с мишленцата
и мечтаех да имам брат,
който така и не се роди,
а хазаите ме измъчваха, като
тропаха с точилка
по пода, т.е. по тавана
над главата ми и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Да те измъчват две жени в разцвета си
и майка им Цвета,
дъртата Цвета Дърварова,
е неприятно, разбира се,
особено когато нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма къде да избягаш.
Ала приятелите все пак държаха на мен.

Светът е чудесен, когато излизаш от изба,
два метра изпод земята когато излизаш –
това знаете ли!
Слънце, не насълзявай очите ми,
защото два метра са си два метра все пак.
Мърт
вите ги заравят два метра в земята,
а бях само едно самотно хлапе на пет.
Така че знам какво говоря,
и въпреки това, приятелите ми държаха на мен.

Да имаш приятели е много красиво,
когато си заключен в избата на улица „Ниш” –
и момчетата идват пред прозореца
ти
да въртят пумпал и да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш сам в тъмната изба
с ония три
жени, които блъскат с точилка,
коленичили върху пода на горния етаж –
три вещици над главата ти.

Там, два метра
под земята, когато си още дете,
понякога е неуютно, влажно, студено, самотно.
Ала въпреки това, приятелите държаха на мен
и няма как да забравя избата на улица "Ниш".



Plovdiv, 10 avg. 2011 – redact. 17 uli 2015