ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (610.)
Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.
20 dec. 1991.
ИНТЕНЗИВНО ИЗЛЪЧВАНЕ
Какво вълнуващо преживяване,
каква изящна рамка са косите за твоето лице, любима.
И не зная захласът откъде ли иде този ден.
Товарът непосилен на Четвъртък,
Петък, Събота и на Неделя стягам,
изкачвам се по хълбока
на вечерта във Сряда –
смирен и хитър,
подъл като индианец,
който се преструва на заспал.
И защо ли са това хитруване и тези преструвки,
като сам себе си не успявам да опазя от себе си.
И очите – ах, очите ми,
който се преструва на заспал.
И защо ли са това хитруване и тези преструвки,
като сам себе си не успявам да опазя от себе си.
И очите – ах, очите ми,
слизащи бавно по тялото ти, надолу,
бъбриво всичко ти казват.
Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, страх ме е да не те разруша,
да не съсипя този нежен образ.
И тогава дали всичко не ще се разсипе
на делнична пепел,
дали грак от смехове не ще ме затрупва
бъбриво всичко ти казват.
Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, страх ме е да не те разруша,
да не съсипя този нежен образ.
И тогава дали всичко не ще се разсипе
на делнична пепел,
дали грак от смехове не ще ме затрупва
цяла нощ
и Вторникът ще ми се види черен.
Как ненужно е да знаем всичко
един за друг!
Предпочитам да те виждам как минаваш горда
и Вторникът ще ми се види черен.
Как ненужно е да знаем всичко
един за друг!
Предпочитам да те виждам как минаваш горда
покрай мен
и шията източена да знам, че знак е,
и – вирната, брадичката с полуотворените устни,
носът – незабележимо като въздишка скършен...
да ми говорят:
Спри! Недей разваляй Илюзията!
и – вирната, брадичката с полуотворените устни,
носът – незабележимо като въздишка скършен...
да ми говорят:
Спри! Недей разваляй Илюзията!
Днес, грешнико, е твоят
Свети Понеделник!
Свети Понеделник!
Plovdiv, edited 31 maj 2021
.jpg)
.jpg)
