Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 2 март 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (79.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (79.)

  "Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце"  Из Притчи Соломонови, Библия

   15.03.2005.
  Университетски преподавател, понастоящем, доколкото знам, декан, т.е. оглавява Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", в четвъртомартенския брой на местния вестник "Марица" – вероятно най-многотиражния вестник на Южна България, преди години се изцепи с драматичния въпрос Какъв ни e на нас 3 март? под пилатовската рубрика на уважаемата редакция "Европа ли?" Та взех, че се усетих лично засегнат, понеже и въпросът, и рубриката отправят всинца ни, българи по род, вяра, език, пристрастни към отечеството ни България, към внушение в познат до болка байганьовски стил. Накъсо, да върви на майната Трети март, пък и Европата – знае я Бай ви Ганьо онази Европа на дипломатите, дето се не съобразявала с нашите мераци и с онзи романтически запев от трагичната ни хилядолетна история! Това е внушението.

  Е да, какъв ви е на вас Трети март, дами и господа? Явно, никакъв не ви е. Но за мен точно този ден е знак за горчивата истина, че Отечеството ми бе орязано, ограбено, мечтата на предците – поломена не без участието и на прохождащи във великата световна дипломация доморасли нашенски политици, Трети март ми е особено скъп именно зарад блюдолизничество и предателства пред портите на Изтока или на Запада, или заради метани към Отвъдокеанския учтив и любезен Биг Брадър, все тази!

  Войните, които обикновеният Български войник и семейството, и родът му, лейди и джентълмени новопокръстени в духа европейци, изнесоха на плещите си, независимо какво проектирали сегашните наши управници и сегашните ни приятели и душмани, са осветени от жертвите и ентусиазма, белязан с датата 3 март 1878 година, съхранен за историята в паметта ни Българска.

  Не ми се спори с уважаемия г-н преподавател от местния университет, с автора на въпросната реплика от най-тиражен за Южна България вестник; да си отстоява каквато ще философия или теза! – но настоявам да се има предвид и по-уравновесеното мнение, че Трети март очертава, т.е. оказва се санкция в най-висок дипломатически стил колко многобройни, макар и насила разделени в пет или шест балкански държави, сме ние, българите. Такова признание, хем документирано от Западната дипломация, наред с дипломатите на Отоманската империя и Русия, това не забелязваме ли?

   БЕЛЕЖКА:

  Текста писах с яд на 15 март 2005 г. Манипулациите върху съзнанието ни на българи и днес се вършат чрез сламени кукли и персони с пъстри пера, които по-далеч от носа си, от личната си изгода не виждат и мазно лъщят със склонността си с повод, често и без повод да унижават българина, че е недорасъл да осъзнае що за нищожества сме. Та върху поразчистеното от уж национални медии, се появява кресливата сган от грандоманстващи патриотари, самозабравили се от алчност и лицемерие политици, мазните сериали за великолепието на Османската империя и за бит, отпреди век – век и половина отхвърлен по Земите на българите, гавра с националните ни личности или национални събития в стила на фондациите "Америка за България" и "Отворено общество", появяват се историците, като Мартина Балева**, Емил Джасим*** и прочие обилно препоръчвани по медиите ни отродници с престижни научни титли и високи държавни отличия.

  Любознателност и ровичкане в опит да бъдат преразтълкувани основни събития от Българската ни трагична история чрез т.нар. нов прочит, са ми симпатични с немощта да отрекат приноса на Русия – само че не Русия на имперските служби, всеки случай, а Русия на обикновения човек – събрат по вяра и борбен дух, защо не и по език (руският писмен език е заченат от български монаси и книги).

  Честит да ни е Националният празник Трети март на всички българи по нрав и бит! Където ми е сърцето, там е България, независимо от злост и помия към българина. Въпреки ловките манипулации, в сърцето ми е и обикновеният руски войник, пожертвал здравето, живота си, за да имаме днес България, от която някой се пробва да ни отстрани и прогони.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 2 mar. 2020
Илюстрации:
- авторът на статия за Трети март проф. Живко Иванов;
- хлапенце в национална носия пред Българското знаме.
___
* Вж. 
http://dariknews.bg/rektor2011.php?city=3
** Вж. http://frognews.bg/news_228/Uchenata-moma-Martina-Baleva-vzela-2000-evro-da-dokaje-che-klaneto-v-Batak-e-balgarska-razduvka/
*** Вж. https://www.youtube.com/watch?v=q1SXSNQbqw4 Бел.м, tisss.