ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (643.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (643.)

   "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..." – Никос Казандзакис (1883-1957)

  02 uli 1996

АКО ЖЕЛАЕШ

Ако желаеш да ме видиш, ела!
Ела тук, където светът свършва,
житата и булевардите свършват
и човек може да си бъбри с Небето
както дете, което люлее крачета
съвсем в крайчеца на Вселената. 

Ако желаеш да се видим,

сложи пъстрата басмяна рокля,

разпусни косите така, че

вятърът да ги разреше,

евтините червени сандали сложи,
и ела.
Ела по тънката пътечка
в тревите и храстите. Ела,
прекоси разрушения мост
от войните помежду ни и влез,
влез, без да почукаш,
в сърцето, което е
винаги отворено за теб.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 02 uli 2021

____

* От сб. "Кардиф" (1998), бел.м., tisss.